Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1492 г. — Испанската кралица Изабела заповядва да бъдат експулсирани 150 000 евреи в случай, че не приемат християнството.
• 1558 г. — Фердинанд I без съгласието на римския папа се самопровъзгласява за император на Свещената римска империя.
• 1697 г. — Последният свободен град на маите Тайясил е завладян от испанския конкистадор Мартин де Урсуа.
• 1800 г. — Пий VII е избран за римски папа.
• 1897 г. — В България е обнародван е Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници.
• 1909 г. — Дадена е амнистия на отклонилите се от военна служба до обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908.
• 1927 г. — В Букурещ е създаден Висш съвет на българите в Добруджа.
• 1949 г. — Създадена е Висша атестационна комисия за присъждане на Научни степени и звания в България.
• 1951 г. — Корейската война: Силите на ООН за втори път завземат Сеул.
• 1958 г. — Асоциацията на звукозаписните компании в САЩ учредява наградата Грами.
• 1978 г. — Израелските отбранителни сили нахлуват и окупират южните части на Ливан в операция Литани.
• 1983 г. — Джон Бон Джоуви, Ричи Самбора и Алек Джон Съч сформират рок групата Bon Jovi.
• 1994 г. — Над град Шефилд (Англия) е регистрирана най-дългата дъга, която можела да се наблюдава в продължение на шест часа.
• 1995 г. — Космонавтика: Американски астронавт за първи път лети на руски космически кораб, до орбитална станция Мир.
• 1998 г. — На турнир в Калифорния английският тенисист Грег Руседски поставя световен рекорд за скорост на топката при подаване (240 км/ч).
• 2000 г. — Стивън Кинг става първия писател, публикувал свое произведение в Интернет.
• 2001 г. — Завършва официалното преброяване на населението в България.
• 2004 г. — Владимир Путин е преизбран за президент на Русия.
• 2005 г. — Един милион ливанци излизат по улиците на Бейрут, за да демонстрират против военното присъствие на Сирия в Ливан и против правителството, сформирано след покушението над министър-председателя Рафик Харири.
Родени
• 1681 г. — Георг Филип Телеман, германски композитор († 1767 г.)
• 1767 г. — Питър Юарт, шотландски инженер († 1842 г.)
• 1804 г. — Йохан Щраус, австрийски композитор († 1849 г.)
• 1820 г. — Виктор Емануил II, крал на Италия († 1878 г.)
• 1835 г. — Джовани Вирджинио Скиапарели, италиански астроном († 1910 г.)
• 1848 г. — Младен Павлов, български революционер († 1935 г.)
• 1854 г. — Пол Ерлих, немски химик и лекар, Нобелов лауреат през 1908 († 1915 г.)
• 1876 г. — Тръпко Василев, български художник и галерист († 1970 г.)
• 1881 г. — Елена Снежина, българска драматична актриса († 1944 г.)
• 1902 г. — Щерьо Атанасов, български политически и военен деец (генерал) (†1967 г.)
• 1903 г. — Ото Фридрих Болнов, германски философ († 1991 г.)
• 1905 г. — Реймон Арон, френски социолог
• 1908 г. — Морис Мерло Понти, френски философ († 1961 г.)
• 1909 г. — Андре Пиеир дьо Мандриарг, френски писател
• 1918 г. — Георги Димов, български филолог († 1994 г.)
• 1930 г. — Петър Алипиев, български поет († 1999 г.)
• 1930 г. — Стефан Попов, български плувец
• 1933 г. — Майкъл Кейн, британски актьор
• 1934 г. — Юджийн Сърнън, американски астронавт
• 1935 г. — Иван Сотиров, български футболист
• 1937 г. — Надка Караджова, българска народна певица († 2011 г.)
• 1939 г. — Ив Буасе, френски режисьор
• 1940 г. — Красимира Казанджиева, българска актриса
• 1940 г. — Петър Берон, български учен и политик
• 1948 г. — Били Кристъл, американски актьор
• 1955 г. — Валери Симеонов, български предприемач
• 1958 г. — Албер II, принц на Монако
• 1968 г. — Джеймс Фрейн, английски актьор
• 1974 г. — Грейс Парк, американска актриса
• 1975 г. — Йохан Паулик, словашки актьор
• 1976 г. — Георги Петков, български футболист
• 1979 г. — Никола Анелка, френски футболист
• 1983 г. — Жозе Емилио Фуртадо, португалски футболист
• 1985 г. — Ева Анджелина, американска порнографска актриса
• 1988 г. — Саша Грей, американска порнографска актриса
Починали
• 1457 г. — Хингтаи, император на Китай (* 1428 г.)
• 1682 г. — Якоб ван Ройсдал, холандски художник (* 1628 г.)
• 1803 г. — Фридрих Готлиб Клопщок, немски поет и драматург (* 1724 г.)
• 1883 г. — Карл Маркс, германски философ и идеолог (* 1818 г.)
• 1918 г. — Цезар Кюи, руски композитор (* 1835 г.)
• 1944 г. — Петър Найчев, български комунист (* 1898 г.)
• 1951 г. — Липо Херцка, унгарски футболист (* неизв.)
• 1959 г. — Власи Власковски, български политик (* 1883 г.)
• 1959 г. — Недялка Симеонова, българска цигуларка (* 1901 г.)
• 1965 г. — Германос Лямадис, гръцки духовник (* 1884 г.)
• 1968 г. — Ервин Пановски, германо-американски културолог и есеист (* 1892 г.)
• 1968 г. — Йозеф Харп, немски генерал (* 1892 г.)
• 1970 г. — Фриц Перлс, германски психиатър и психоаналитик (* 1893 г.)
• 1975 г. — Сюзън Хейуърд, американска актриса (* 1917 г.)
• 1993 г. — Петър Чернев, български актьор (* 1934 г.)
• 1995 г. — Кристиан Анфинсен, американски химик, Нобелов лауреат през 1972 (*1916 г.)
• 1995 г. — Уилям Алфред Фаулър, американски физик, Нобелов лауреат през 1983 (* 1911 г.)
• 1997 г. — Фред Зинеман, американски режисьор от австрийски произход (* 1907 г.)
• 2000 г. — Ханс Карл Артман, австрийски писател (* 1921 г.)
Празници
• Световен ден на съня — отбелязва се от 2002 г.
• Римокатолическа църква — Св. Матилда
• Денят Пи, виж също 22 юли
• Албания — Първа Пролет
• Андора — Ден на Конституцията - 1993
• Естония — Ден на естонския език
• Сейнт Винсент и Гренадини — Ден на националните герои
• Япония, Южна Корея и Тайван — Бял ден (отбелязва се от 1978 г., един месец след Св. Валентин)
Източник: Wikipedia
