2 септември 1973 г. – 51 години от смъртта на Толкин

Четири години след началото на престоя му в Оксфорд се родила и дъщеря му Присила. Когато Толкин се преместил в Оксфорд, той си купил къща на улица „Нортмур роуд” №22, където живял от 1925 до 1930 година.  След няколко години започнал писането на епичния цикъл от митове и легенди за Средната земя, известна днес като „Силмарилион”. Всъщност истината е, че Толкин започнал да пише поеми, включени по-късно в същата книга, още по фронтовете на Първата световна война, но едва тогава започнал да пише основната част от повествованието.

През 1930 година, семейството на Толкин се преместило в съседната къща на №20 където живели до 1947 г. През 1933 година Толкин разказал на децата си за странно дребно същество на име Билбо и през 1936 г. завършил „Хобит” – първата му издадена книга, свързана със Средната земя. Причината да започне тази книга била неговите деца. По времето когато започнал да пише „Силмарилион” започнал да разказва на семейството си за този измислен от него свят, но децата му не го харесали много поради сложността на историята, която била изпълнена с героични битки и събития, трудно разбираеми за малко дете. Поради тази причина започнал и писането си върху „Хобит”, която била публикувана от издателство „Стенли Ънуин”. Книгата се оказала толкова успешна, че сър Стенли — собственикът на издателството, скоро попитал за продължение. През 1945 г., Толкин станал професор по английски език и литература в „Мертън колидж”. На улица „Мейнър” №3, Толкин и неговата съпруга живели от 1947 до 1950 г. Къщата била собственост на „Мертън колидж”.

Това е друга къща на „Мертън колидж”, където Толкин живял от 1950 до 1953 г. Тя се намира на улица „Холиуел” №99. Основна част от текстовете по „Властелинът на пръстените” Толкин бил написал още преди началото на Втората световна война, но издал „Задругата на пръстена” и „Двете кули” чак през 1954  г., а „Завръщането на краля” — година по-късно. През 1957 г., Толкин отпътувал за Америка, където отишъл по покана на няколко университета, от които получил различни награди като признание за неговия талант и принос към развитието на англоезичната литература. След това той побързал да се върне в Англия, тъй като жена му Едит била болна. Толкин се пенсионирал и спрял да преподава като професор през 1959 година. През 1965 г. „Властелинът на пръстените” бил издаден в САЩ. През 1968 г., семейството на Толкин се преместило в Пуул на улица „Сандфийлд” №76. През 1971 г. съпругата му Едит Брат починала и Толкин се върнал в Оксфорд, където живял в общежитие на улица „Мертън” №21.

Джон Роналд Руел Толкин починал на 2 септември 1973 г, на 81-годишна възраст, в частна болница в Борнмът, преди излизането на „Силмарилион”, която била редактирана и довършена от сина му Кристофър и публикувана през 1977  г.

През годините Толкин се запознал с К. С. Луис. Двамата – заедно с други техни приятели – сформирали група, наречена„Инклингите”. Те често се събирали заедно за да почетат своите произведения един на друг. Любимото им място за срещи било кръчмата „Орел и дете”, която хората познавали като „Птицата и бебето”. По времето, когато се сформирала групата на „Инклингите” Толкин работил в новата сграда на „Магдалин колидж” в Борнмът. С К. С. Луис в началото се срещали в една от стаите на „Магдалин колидж”. Стаята, използвана във филма „Земя на сенките” не е истинската (тъй като тогавашния собственик не разрешил заснемането на филм там), но другата е идентична на тази от Сейнт Грегъри. Освен „Птицата и бебето”, Толкин имал и друга любима кръчма — „Зеленият дракон”.

Докато живял на улица „Мертън”, Толкин имал любимо дърво. То се намирало в ботаническата градина срещу „Магдалин колидж”.

Една от църквите, където Толкин често ходел, се намирала на улица „Уудсток”. На същата улица се намирала и друга църква, в която ходел — „Сейнт Алойшъс”.

През 1992 г. се навършиха сто години от рождението на Толкин. Асоциациите „Митопея” и „Толкин” засадиха две дървета близо до мемориала му в университетския парк на Оксфорд. Това са захарист клен и бял салкъм, символизиращи Телперион и Лаурелин — двете митически дървета, съществували в зората на Толкиновата вселена и описани в „Силмарилион”.

Източник: Endorion.org