„Писма от Дядо Коледа”,написана от властелина на небивалиците Дж. Р. Р. Толкин, излиза в книжарниците у нас на 9 декември и вместо да ви увещаваме защо е хубаво да я притежаваме и препрочитаме - на децата и на себе си, ви представяме кратък откъс от нея в превод на Стела Джелепова.
"Бъдни вечер, 1923 г.
Скъпи мой Джон,
Днес е много студено и ръката ми трепери – на Коледа навършвам хиляда деветстотин двайсет и четири – не, и седем! – години; много повече от твоя прадядо. Затова писалката се тресе в ръката ми, но чух, че ти вече четеш съвсем гладко и сигурно ще успееш да разбереш писмото ми.
Изпращам ти много обич (също и на Майкъл), както и обичайния конструктор (който ще стане обичаен, понеже може да получиш такъв и догодина, стига да ме предупредиш навреме). Мисля, че е по-хубав, по-здрав и по-интересен от другия. Затова се надявам да ти хареса.
А сега трябва да вървя; нощта е прекрасна и до сутринта ще измина стотици мили – чака ме много работа.
Студени целувки
от Дядо Николас Коледа"
Писмата са изписани с треперлив почерк и украсени с изящни цветни картинки. За децата на Толкин значението на Дядо Коледа и интересът към него отивали далеч отвъд очакването той да им напълни чорапчетата с подаръци на Бъдни вечер. Всяка година той им пишел писмо, в което описвал с думи и картинки къщата и приятелите си, както и събитията, весели или тревожни, на Северния полюс. Първото писмо пристигнало през 1920 година, когато Джон, най-големият, бил тригодишен; и в продължение на повече от двайсет години, през детството и на другите три деца, Майкъл, Кристофър и Присила, писмата продължавали да пристигат всяка Коледа.
