На днешната дата във Ваймар, Германия умира Фридрих Ницше - класически филолог, философ и писател.
Пише критически трудове на немски по въпроси като религия, морал, съвременната култура, философия и наука, използвайки отличителен стил и проявявайки вкус към метафорите, иронията и афоризмите.
Ницше оказва съществено влияние над философията, а и отвъд нея, особено над екзистенциализма и постмодернизма. Неговият стил на писане и радикалните въпроси относно стойността и обективността на истината, които той засяга, са довели до редица дискусии и интерпретации най-вече сред континенталните философи, а в по-малка степен и сред аналитичните философи.
Основните му идеи включват тълкуванието му за трагедията като тържество на живота, вечния кръговрат (което мнозина коментатори реинтерпретират след това), преобръщането на платонизма, също и критиките му, отправени към християнството и егалитаризма (особено под формата на демокрация и социализъм).
Някои теми, на които учениците на Ницше са посветили най-много внимание, включват възгледите на Ницше за морала, неговото схващане, че "Бог е мъртъв", представите му за волята за власт и свръхчовека и предложението му за вечното завръщане. Трудовете на Ницше остават спорни поради интерпретации и погрешни тълкувания на работата му. Често срещано грешно интерпретиране на Ницше включва схващането, че той отхвърля религиозната духовност в нейната цялост, че той е бил антисемит или това, че той е изцяло против християнските вярвания. Концепцията на Ницше, че "Бог е мъртъв", се отнася до юдейско-християнската вяра, и не до всички други вероизповедания. Той твърди, че будизмът е една успешна религия, на която той дава комплименти за насърчаването на критичната мисъл. Въпреки че Ницше атакува принципите на юдаизма, той не е антисемит. В работата си "Генеалогия на морала" Ницше остро осъжда антисемитизма и посочва, че неговата атака на юдаизма не е атака срещу евреите като народ, но специално атака на древното еврейско духовенство, за което той твърди, че парадоксално е това, с което антисемитските християни основават становищата си. Той не атакува учението и примерите на Иисус, но заявява, че християнската вяра, която се практикува, не е правилното представяне на учението на Исус, защото тя принуждава хората да вярват в учението на Иисус, но не и да правят това, което Иисус е правил, особено отказа Му да съди хората, което Ницше твърди, че християните съзнателно правят наопаки. Той съди институционализираното християнство поради подчертаването на морала на състраданието, което според него предполага вродено заболяване на обществото.
