13 август е специална дата. На нея – преди цели две години, при това точно на петък 13-и – стартира прекрасната инициатива „Страшен разказ в две изречения“. Оттогава насетне във фейсбук страницата на конкурса се появяват десетки кратки страховити истории, които със сигурност си струва да прочетете.
А защо да не се и включите в съревнованието?
През настоящия месец август темата е свободна, като основните правила са следните:
- разказът да е побран в две изречения или по-малко;
- да е изцяло измислен от вас, а не от изкуствен интелект или да е изкопиран от мрежата;
- жанрът да е ужас, или с други думи, творбата да предизвиква страх, да вдига адреналина!
Нещо повече – „Страшен разказ в две изречения“ ще награди най-добрата история с книга по избор от най-новите издания на Издателска къща БАРД!
И така, без да губим повече време, ето ги и победителите в периода август 2022 – юли 2023 (най-добрите разкази от стартирането на „Страшен разказ в две изречения“ можете да прочетете тук).
***
Август ‘22
Дени Методиев
Вчера, разхождайки се в гората, си намерих страхотни ръкавици! Проблемът е, че не знам какво да правя с ръцете, които бяха в тях.
***
Дени Методиев
Седем дни - толкова време ми отне да те преглътна. А можеше и да са по-малко, ако не беше толкова жилава!
***
Дени Методиев
Той беше най-малкият член на племето и все още не знаеше, че човешката храна няма да го засища така, както човешката плът.
***
Иван Пасков
Гъделичкането по кожата ѝ, което първоначално ѝ създаваше само лек дискомфорт, прерастна в умопомрачаваща болка, когато на стотици места под нея тя усети как нещо сякаш се опитва да я изгризе отвътре. С последните проблясъци от съзнанието си, тя си спомни за странното насекомо, което я беше ужилило преди две седмици, и сега, преди да поеме дъх за последен път през краткия си живот, с ужас видя как кожата по цялото ѝ тяло се разцепва и хиляди ларви се засипаха по земята.
***
Иван Пасков
Трупът на масата за аутопсии изглеждаше като всеки един друг труп – посивял, студен, с изцъклени очи и почернял език. Това, което го правеше различен, се намираше в него – паразит, неизвестен на хората до този момент, който - както ще стане известно по-късно, ще бъде причината за заличаването на 90% от популацията на човечеството…
Септември ‘22
Morgan Chipikov
Очи, толкова много очи от миналото на племето го наблюдаваха от стените. Прекарвайки пръсти през празните си вече очни кухини, новият шаман зае мястото си в залата на духовете след ритуала на посвещаване, при който, за да можеш да виждаш в бъдещето и да общуваш с предците, очите са само пречка.
Октомври ‘22
Иван Пасков
Когато принтерът в офиса за трети пореден път разпечата бял лист хартия с голям надпис в средата "тN ТPRБвA dА YМРЕɯ̯ " вместо скучния доклад за шефа, който пишех от няколко дена, бях по-скоро раздразнен, отколкото притеснен. Но малко се разтревожих, след като тъпата машина се опита да откъсне ръката ми, докато ѝ зареждах нов пакет хартия...
Ноември ‘22
Радина Ангелова
Продавам кожа, мека, бледа, гладка, без белези, 20 годишна и прясно одрана, има опция за цената и на парче - прегледах обявата си и натиснах публикувай. Гледах с изкуствените си очи към трупа на сестра ми с идеални пропорции и мускули, оформени от фитнес, кръвта ѝ мокреше чорапите ми, червата ѝ продължаваха своята перисталтика, а зелените ѝ очи ме гледаха изцъклено, сякаш не предполагаше, че щях да убия собствената си сестра, задето отказа да ми даде пари, но не знаеше, че първо си продадох сърцето.
Декември ‘22
Дени Методиев
Той крачеше уверено в гората, изпълнена с полюляващи се трупове, а стъпките му потъваха в меката почва, напоена с телесни течности. След последната световна криза, в гората на самоубийците бе изключително трудно да откиеш свободен клон, на който да завържеш примката си.
***
Дени Методиев
Насочи се към две манатарки, сгушени в шумата до стар полуизгнил дънер, но изведнъж чу щракване и силна болка в глезена замъгли съзнанието му. На сутринта кракът му още беше в капана, но от тялото нямаше и следа.
***
Дени Методиев
Дървото го обгърна, а клоните му се впиха в него безжалостно, пробивайки плътта му и разкъсвайки вътрешностите му, а след това го изхвърлиха върху огромно листо, което го загърна в пашкул и започна лакомо да го изсмуква. Дървосекачите намаляваха, а гората растеше.
Януари ‘23
Peter Vlaikov
Когато нещото, в което се бе превърнала сестра ми, изтръгна ножа от гърлото си, облиза кръвта и тръгна към мен, панически се прехвърлих във времето с последния заряд на хрономодулатора. Вселената се пръсна на пиксели и пресътвори, а щом отворих очи да разбера кога съм, видях как нещото, в което се бе превърнала сестра ми, изтръгна ножа от гърлото си, облиза кръвта и тръгна към мен.
***
Димитър Цолов Доктора
„Мисля, че имаш нужда от още едно питие“ – заяви мъжът пред умивалника и отвори ново пакетче с препарат за отпушване на канали. Другият мъж, пристегнат с ремъци по гръб върху плота на кухненската маса жално измуча, а от фунията, забучена в гърлото му, се надигна кървава пяна...
***
Filip Zuberski
След като жена ми отрови собствената ни дъщеря от ревност към мен, реших да я удавя във ваната, в която бяхме прекарвали незабравими мигове заедно. Натиснах главата й под водата, гледах как гейзер от балончета се пукат над нея, докато тя маха настойчиво с ръце, сякаш иска да каже нещо, само за секунда, „обичам те“ може би, заради това я извадих и се заслушах, а тя само се изплю и каза твърдо: „Пак!“.
Февруари ‘23
Peter Vlaikov
Бунтът на човеколюбеца Луцифер беше почти успешен - заради него се наложи да натисне бутона и потопи под вода целия хилядолетен експеримент. Сега щеше да го накара да си плати - затворен в Геена, да посреща любимците си - хората, и с еони да ги гледа как горят, да слуша писъците им и да сънува недостъпния Еден!
***
Peter Vlaikov
Бутонът, който доктор Нойер намери в медицинския отсек на тежкия полярен ледоразбивач, беше съвсем обикновен, с изключение на любопитния надпис "Рестарт". Когато мисълта "какво пък толкова" надделя и той го щракна, двойките лабораторни животни изведнъж полудяха в клетките си - закрещяха, заудряха се в решетките и напълно заглушиха първите дъждовни капки на набиращия сила потоп.
***
Peter Vlaikov
Насили се отново да погледне към това, което бяха спасили докторите от мъжа ѝ - хриптящите дробове в отворения торс, опакованата в маски и тръби глава, единствената ръка и рамото, което свързваше тези парченца човек. Натисна бутона за изключване на животоподдържащата система и не след дълго дори равното "пиу" на мониторите се измори и спря, но хрипът на дробовете продължи, а умоляващият поглед срещна нейният.
Март ‘23
Ridensium
Санитарят паркира линейката до магазинa с табела “Кукли” и влезе, мъкнейки с пъшкане хладилната чанта.
“Брат ми, казах ти - носи ги след 7-я месец, че виж как им е набръчкана кожата на тези!”
***
Ridensium
Животът е прекрасен, трагедиите в обществото са минало, имаме къща с басейн в подреден и озеленен квартал и със жена ми организираме идилични неделни барбекюта със съседите.
Така замечтан, приготвяйки салатата, се порязах без да искам и изтръпнах - кожата при разреза незабавно се слепи обратно, учуден натиснах внимателно с ножа, после повторих със замах, и пак, и пак … животът е прекрасен, трагедиите в обществото са минало.
Април ‘23
O b S c U r I a
Миризмата на разлагаща се плът ме преследваше с дни, но колкото и да се опитвах, не можех да открия произхода ѝ. Докато не вдигнах жалейното покривало на едно от огледалата в салона и гледката на черна слуз, пълзяща по костите под окапващите ми меса ме хвърли в дълбок размисъл.
***
O b S c U r I a
Парфюмът галеше тялото ѝ под черната дантелена рокля, насищаше вечерния въздух с уханието на жасмин, майски рози и трета, мистериозна съставка, която чувствителният ѝ нос не можеше да разпознае. Обърканият ѝ мозък имаше едва секунда за да регистрира болката, когато кожата ѝ първо се покри с мехури, а после се свлече заедно с плътта, образувайки локва воняща гнилоч; избледняваща мисъл се стрелна през умиращото ѝ съзнание - никога повече нямаше да купи нищо от магазина за левче.
Май ‘23
Desislava Deller
Загарът по месото приятно червенееше под светлината на огнището. Ястието в ъгъла се събуди от наркотичния ступор, и забелязвайки напоената с кръв прясна превръзка на мястото на липсващия му прасец, отвори уста в безгласен вопъл, разкривайки премахнат език.
***
Elica Liubomirova
Мъжът започна да се съвзема от упойката, а поглъщащата го тъмнина внесе смут в ума му. Направи опит да отвори очи и да зърне светлината, но клепачите му бяха зашити, а болката, която му причини това усилие го изтощи, но когато разкъса плътта, пред него се разкри ужасяваща реалност - крайниците му бяха ампутирани, а насреща му се хилеше същество, което дояждаше с наслада последните хапки от крака му.
Юни ‘23
Дени Методиев
2073-та година - 45 години след като изкуственият интелект осъзна, че човечеството е пагубно за планетата и започна целенасоченото му унищожение, а в отговор властите се принудиха да заличат производството на електроенергия във всичките ѝ форми, за да го спрат. Настана световен глад и войни, в които загинаха много хора, останалите губеха живота си в неравностойна битка с бързо размножаващите се хищници, а малкото оцелели вярваха, че ще намерят начин да се спасят, дращейки по черни екрани - някакъв навик, останал от миналото.
Юли ‘23
Ivo Nikolov
За пръв път му се случваше и усещането за близък провал се прокрадваше в душата му, докато почистваше инструментите си с болезнена педантичност – беше го измъчвал 18 часа и 13 минути, и вече почти се беше отчаял, когато най-накрая отвлеченият се пречупи и му каза тайното място. Докато изливаше бетоновите обувки на тялото за последна разходка към езерното дъно, получи съобщение на телефона: "Не прибирай инструментите, не е отвлечен правилният човек!".
