Светлана Савицкая

Родена е в семейството на Маршала от авиацията Евгений Савицкий. През 1966 г. завършва московското училище № 637. Постъпва в Московския авиационен институт (МАИ), който завършва през 1972 г. По време на обучението си в МАИ посещава и Централната обединена летателно-техническа школа при ЦК на ДОСААФ (съответствието на нашето ОСО, която завършва през 1971 г. и получава квалификацията «летец-инструктор».

В периода от 1969 до 1977 г. влиза в състава на представителния отбор на СССР по Спортно пилотиране. През 1970 г. печеля Световното първенство по спортно пилотиране на бутални самолети във Великобритания. Установява 3 световни рекорда по парашутен спорт в група от стратосферата и 18 авиационни рекорда на реактивни самолети.

След завършване на института работи като летец-инструктор, учи в училище за летци-изпитатели. Изпълнява полети на самолети «МиГ-21», «МиГ-25», «Су-7», «Ил-18», «Ил-28».

През август 1980 е командирована в отряда на космонавтите, а през юни 1981 г. е назначена за космонавт-изследовател.

От 19 до 27 август 1982 г. като космонавт-изследовател извършва полет на кораба «Союз Т-5», «Союз Т-7» и орбиталната станция «Салют-7».

От 17 до 29 юли 1984 г. в като бординженер извършва полет със «Союз Т-12» и орбиталната станция «Салют-7». По време на полета става първата жена, извършила излизане в открития космос. Продължителността му е 3 часа 34 минути.

Готвила се за полет на станцията «Салют-7» като командир на първия изцяло женски екипаж, но този полет не се е състоял.

През 1986 г. защитава дисертация и става кандидат на техническите науки.

Напуска отряда на космонавтите със звание майор през октомври 1993 г. след като се пенсионира.

След напускането на отряда на космонавтите от 27 октомври 1993 г. до 15 април 1994 г. работи като заместник началник в НПО «Енергия», а след това доцент в МАИ.

През 1989 г. е избрана за народен депутат на СССР. През 1990 е избрана за народен депутат от Русия. Работи във фракцията на (КПРФ). След разпускането на Върховния Съвет през октомври 1993 г. се кандидатира за Държавната дума, но губи изборите. През 1995 г. е избрана за депутат от КПРФ. През 1999, 2003 и 2007 г. също е избрана за депутат в Държавната дума от КПРФ.