3 начина на мислене, с които сами се правите нещастни
„Не откачай!“ При нормални обстоятелства съвет, който е безсмислен, ако мислите ви се въртят в тревожна спирала, но може да бъде много полезен, стига да е подкрепен с психологически факти. Психологът д-р Скот Грийнауей посочва три начина на мислене, по вина на които се чувствате потиснати и които в най-лошия случай може да доведат до депресии и страхови състояния.
1. Мислене от типа „всичко или нищо“
Хората са склонни към предубедено или черно-бяло мислене. Всичко е или хубаво, или лошо, или идеално, или ужасно. Но разберете, че животът е пространствено-времеви континуум и има стотици хиляди нюанси. Ако оценявате нещата по скала от 0 до 10, изведнъж ще започнете да ги виждате по-реалистично и вече няма да ви се струват толкова обезпокоителни.
2. Преувеличаване
Ако нещата не вървят така, както сте ги планирали, ако ви изглеждат много по-негативни, веднага правите от мухата добрия стар слон. По-добре си поемете няколко пъти дълбоко въздух, вместо да дърпате дявола за опашката. В такава ситуация трябва да се опитате да погледнете на нещата отстрани, за да промените мисловния си модел. Например имали сте супер стресиращ ден, след което сте попаднали във вечерното задръстване, а искате час по-скоро да се приберете и да си починете. Вместо да се изнервяте заради загубеното време, погледнете на ситуацията от друг ъгъл и си представете, че сте спечелили време за себе си: пуснете си любимия плейлист и пригласяйте с пълно гърло на песните. Ще се изненадате колко терапевтично действа това.
3. Вадене на прибързани заключения
Щом някой не ми отговаря веднага, значи ме мрази. А днес на събранието колегата ме погледна толкова злобно, че сигурно съм казал нещо погрешно. Тези и подобни заключения изглеждат напълно логични на „мислителите“, но истината е, че нямате никакви доказателства за тях. Само си въобразявате, че знаете какво мисли някой или се опитвате да предскажете бъдещето – но в чисто негативна светлина. Такива мисли на първо място са само мисли. Може би си струва да допуснете, че някои хора не висят постоянно на телефона си и по-късно ще ви върнат обаждането? Или че колегата ви мислено се е пренесла някъде другаде и затова на лицето й се е изписало познатото „изражение на почиващата кучка“? Докато някой не ви е казал, че има проблем с вас, приемете, че няма такъв.