В някои всекидневни ситуации сме изправени пред избор, който определя характера ни. Всеки човек взема на ден около 20 000  решения – повечето несъзнателно. При това всеки избор неизменно разкрива частица от личността му. Разбира се, не става дума за дреболии като „Какво да облека днес?“ или „Какво да сготвя за обяд?“, а за по-сериозни неща.

Подбрали сме три показателни момента от всекидневието, в които се проявява истинският характер на човека.

Забележка: По принцип в едно такова решение участват множество механизми. Затова не упреквайте приятелите си, ако понякога не се показват откъм най-добрата си страна, понеже закъсняват, или са под стрес. Във всеки случай винаги е смешно, когато наблюдаваме сцени като описаните по-долу. 

1-ви момент от всекидневието: Втора каса отваря!

"Втора каса отваря!"Когато този вик проехти в супермаркета, вече нищо не е както преди. Както всеки знае, на бюфета със студени закуски и пред касите в супермаркетите се разразява истинска война. В подобна ситуация става ясно кой от какво тесто е замесен.

Нетърпеливите веднага се раздвижват и се откъсват от безкрайната опашка пред първа каса, за да се намърдат пред втора. Те са неудържими и при необходимост си служат с лакти, за да се докопат първи до току-що отворилата каса. Не успеят ли, започват да сумтят недоволно. Злорадството на останалите е голямо, ако в крайна сметка припреният клиент е принуден да чака по-дълго, отколкото на старата каса.

След съобщението по високоговорителя, отначало скептиците тъпчат неуверено на едно място. Заслужава ли си да се редят тепърва пред втора каса? Колко голяма е вероятността там да ги обслужат по-бързо? За всеки случай запречват прохода между двете каси, за да могат своевременно да се прехвърлят, ако все пак решат. Обикновено обаче не улучват точния момент и безпомощно свиват юмрук в джоба, ядосвайки се (за пореден път) на собствената си нерешителност. В резултат се налага да се наредят най-отзад на опашката, защото са си пропуснали реда.

Ръководени от принципите си, самоотвержените стоически остават на мястото си пред първа каса, независимо колко назад са на опашката. Те запазват абсолютно спокойствие, докато около тях всички се блъскат като обезумели, забравили домашното си възпитание. Способни са дори да отстъпят реда си на стари хора или семейства с деца. Тези добродушни клиенти на супермаркетите са истинска рядкост, но съдбата често ги възнаграждава: докато всички щурмуват втора каса, пред първа не остава никой и благородните души неочаквано се озовават най-отпред.

2-ри момент от всекидневието: Влакът пристига на гарата

Най-после! Със значително закъснение влакът се изтърколва на перона. Вратите се отварят. Ами сега? Незабавно се хвърляте към тях или първо се оглеждате?

Егоистите директно щурмуват влака, щом вратите се отворят – понякога нетърпеливо блъскат бутона, като че ли това ще накара стълбичките да се спуснат по-бързо. Слизащи пътници? Да вървят по дяволите. Мачкаме всичко, което ни се изпречва на пътя. В края на краища бързаме, страдаме от хроничен стрес и изобщо който дръзне да се отбранява, бива наруган.

Стратезите изучават грижливо разписанието и изчисляват мястото, на което според предвижданията им съответният вагон ще отвори врати. Изнервят се, ако прогнозата им се окаже неточна. Дали не трябваше да застанат няколко крачки по-наляво? А ако на всичкото отгоре вагоните навлязат в гарата в обратен ред, настроението им се разваля за целия ден. Какво безобразие!

Когато влакът закъснява, добродушните  изпитват съжаление към кондукторите, върху които ще се стовари цялото недоволство на егоистите. Те изчакват дисциплинирано всички да слязат след отварянето на вратите. Дори помагат на слизащите да свалят тежките си куфари или детски колички на перона. Намесват се, за да потушат препирните между нервозните и останалите пътници. По време на цялото пътуване обикновено се налага да стоят прави – с усмивка на уста!