Събития от датата

 

  • 771 г. — След смъртта на брат си Карломан, Карл Велики става единствен владетел на Франкската държава.
  • 1366 г. — Започва антитурският (по-късно и антибългарски) кръстоносен морски поход на граф Амадей VI Савойски.
  • 1537 г. — Излиза от печат първата пълна англоезична Библия с преводи на Уилям Тиндъл и Майлс Ковърдел.
  • 1582 г. — Въведен е Григорианският календар от папа Григорий XIII; в Италия, Полша, Португалия и Испания 4 октомври е последван от 15 октомври.
  • 1824 г. — Мексико е обявено за република.
  • 1830 г. — Белгия е обявена за независима държава, след като 15 години е била част от Нидерландия
  • 1853 г. — Кримска война: Османската империя обявява война на Русия, след като тя отказва да изтегли войските си от дунавските княжества.
  • 1883 г. — Ориент Експрес започва първото си пътуване от Париж до Румъния, преминавайки през 6 държави.
  • 1910 г. — След бягството на крал Мануел II във Великобритания Португалия става република.
  • 1912 г. — Балканска война: Османската империя обявява война на Балканския съюз.
  • 1930 г. — Основан е футболният клуб АЕЛ.
  • 1957 г. — Космическа програма на СССР: Съветският съюз изстрелва от космодрума в Байконур първия в света орбитален изкуствен спътник Спутник-1.
  • 1958 г. — Обявена е Петата френска република.
  • 1974 г. — Започва строежът на автомагистрала Хемус, предвидена да свързва София и Варна.
  • 1963 г. — Гамбия получава право на вътрешно самоуправление, а на следващата година става независима държава.
  • 1974 г. — В Гърция е основана партията "Нова демокрация".
  • 1990 г. — Демонтирана е петолъчката от фасадата на вече бившия Партиен дом в София.
  • 1993 г. — Руска конституционна криза от 1992-1993 г.: Борис Елцин потушава бунта на твърдолинейните комунисти, след 10-часов щурм с танкове срещу сградата на парламента в Москва.
  • 2001 г. — Полет 1812 на авиокомпания „Сибир“: Самолет Ту-154 е свален над Черно море от заблудена украинска военна ракета С-200, загиват 78 души.
  • 2004 г. — Американският частен ракетоплан SpaceShipOne извършва втория си пробен полет в космоса, за което получава наградата Ansari X Prize в размер на 10 млн. долара.

 

Родени

 

  • 1289 г. — Луи X, крал на Франция († 1316 г.)
  • 1542 г. — Роберто Белармино, италиански кардинал († 1621 г.)
  • 1729 г. — Джовани Пиранези, италиански художник († 1778 г.)
  • 1787 г. — Франсоа Гизо, френски политик († 1874 г.)
  • 1802 г. — Адолф Ниел, френски генерал († 1869 г.)
  • 1814 г. — Жан-Франсоа Миле, френски живописец († 1875 г.)
  • 1822 г. — Ръдърфорд Хейс, 19-и президент на САЩ († 1893 г.)
  • 1853 г. — Стефан Панаретов, български учен († 1931 г.)
  • 1874 г. — Гаврил Кацаров, български историк († 1958 г.)
  • 1892 г. — Енгелберт Долфус, австрийски политик († 1934 г.)
  • 1895 г. — Бъстър Кийтън, американски актьор († 1966 г.)
  • 1895 г. — Рихард Зорге, журналист († 1944 г.)
  • 1903 г. — Андрей Гречко, съветски маршал († 1976 г.)
  • 1903 г. — Джон Атанасов, американски компютърен пионер († 1993 г.)
  • 1903 г. — Ернст Калтенбрунер, нацистки офицер († 1946 г.)
  • 1912 г. — Любомир Ангелов, български футболист († 1984 г.)
  • 1916 г. — Виталий Гинзбург, руски физик, Нобелов лауреат († 2009 г.)
  • 1923 г. — Чарлтън Хестън, американски актьор († 2008 г.)
  • 1924 г. — Иван Митев, български лекар († 2006 г.)
  • 1926 г. — Георги Георгиев-Гец, български актьор († 1996 г.)
  • 1937 г. — Франц Враницки, австрийски политик
  • 1938 г. — Иван Лалов, български физик
  • 1939 г. — Ангел Михайлов, български композитор († 1998 г.)
  • 1941 г. — Ан Райс, американска писателка
  • 1945 г. — Димитър Кирков, български писател
  • 1946 г. — Сюзън Сарандън, американска актриса
  • 1949 г. — Луис Сепулведа, чилийски писател
  • 1952 г. — Кърстен Кук, английска актриса
  • 1955 г. — Хорхе Валдано, аржентински футболист
  • 1976 г. — Алиша Силвърстоун, американска актриса
  • 1980 г. — Томаш Росицки, чешки футболист
  • 1982 г. — Кейти Макграт, ирландска актриса
  • 1984 г. — Елена Катина, руска певица (Тату)
  • 1984 г. — Ивайло Захариев, български актьор
  • 1989 г. — Кими Майснер, американска фигуристка
  • 1990 г. — Михаела Маевска, българска спортистка

 

Починали

 

  • 1305 г. — Камеяма, 90-ти император на Япония (* 1249 г.)
  • 1497 г. — Беноцо Гоцоли, италиански художник (* 1421 г.)
  • 1669 г. — Рембранд ван Рейн, холандски художник (* 1606 г.)
  • 1800 г. — Йохан Херман, френски зоолог (* 1738 г.)
  • 1872 г. — Владимир Дал, руски писател и лексикограф (* 1801 г.)
  • 1879 г. — Сергей Соловьов, руски историк (* 1820 г.)
  • 1903 г. — Ото Вайнингер, австрийски философ (* 1880 г.)
  • 1936 г. — Георги Баласчев, български историк и археолог (* 1869 г.)
  • 1944 г. — Иван Хаджийски, български философ, социолог, общественик и народопсихолог (* 1907 г.)
  • 1947 г. — Макс Планк, германски физик, Нобелов лауреат през 1919 (* 1858 г.)
  • 1970 г. — Джанис Джоплин, американска певица (* 1943 г.)
  • 1982 г. — Ахмед Хасан ал-Бакър, иракски политик (* 1914 г.)
  • 1982 г. — Глен Гулд, канадски пианист и композитор (* 1932 г.)
  • 1983 г. — Богдан Добранов, български духовник (* 1914 г.)
  • 1985 г. — Евдокия, българска княгиня (* 1898)
  • 1989 г. — Греъм Чапман, британски комедиант (* 1941 г.)
  • 1992 г. — Денис Хълм, новозеландски автомобилен състезател (* 1936 г.)
  • 1997 г. — Никола Николов, български писател и общественик (* 1920 г.)
  • 2007 г. — Емил Камиларов, български цигулар и педагог (* 1928 г.)
  • 2013 г. — Во Нгуен Зиап, виетнамски генерал (* 1911 г.)

 

Празници

  • Ден на свети Франциск от Асизи
  • Световен ден на животните (начало на световната десетдневка на животните)
  • Лесото — Ден на независимостта (от Великобритания, 1966 г., национален празник)
  • Мозамбик — Ден на мира и разбирателството
  • България — Ден на информационното общество — професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика - с Решение № 633 от 27 септември 2007 г. на Министерски съвет[1]
  • Празник на българския програмист