„Мъжките дейности“. Запознавайки сина с позицията на мъж в обществото, бащата също го учи на специфични умения - как да забива пирони, да поправя кран, да смени гуми на кола и да носи тежки товари.
В училище или от мама, то няма как да разбере това. В общуването с бащата се развива компетентността на момчето, уменията и знанията, необходими за живота.
Снимка: Getty Images
Бащата формира у сина чувство за независимост и достойнство.
Присъствието му сякаш „пречи“ пречи на детето да обсеби цялото внимание на майката. Така тя не може да е напълно фокусирана само и единствено върху него, а то да става зависимо от нея, винаги да очаква нейната помощ и грижи, да се чувства неразделна част от нея.
Бащата се явява друг любящ възрастен, който помага на детето да заеме своето - специално - място, първо в семейството, а след това и в света. С други думи, бащата очертава психологическите граници за сина си – дава му възможност да избере оптималната дистанция, първо в общуването с майката, а след това и с всички останали хора.
Ако майката обича едно дете безусловно, само защото го има, то бащината любов е друга. Бащата несъзнателно стимулира сина си да постига, да овладява нови знания и умения, да изпълнява определени задължения. Ето как един от известните психолози на ХХ век, Ерих Фром, изразително описва.
„Бащинската любов е условна любов. Нейният принцип е: „Обичам те, защото отговаряш на очакванията ми, защото изпълняваш задълженията си, защото си като мен“.
Мона Василева / Новите родители
