С възрастта определено помъдряваме. Това се дължи на факта, че вече много пъти сме изпитвали разочарование и огорчение. Станали сме по-силни и сме осъзнали истински важните неща. Разбрали сме, че смисъл има в твърде малко неща. 

Ясно си даваме сметка с напредването на възрастта, че не бива да правим за другите следното:

1.  Да помагаме.

Първоначално звучи нелогично, но само се замислете. Колко пъти помощ, която не е била поискана, е била оценена? Колко пъти помощ, която е била поискана, е била възнаградена? Разбира се, че когато близък е изпаднал в беда и моли за помощ, трябва да откликнете и да му подадете ръка, но с времето човек осъзнава, че това не е на всяка цена и не всеки го заслужава.

2. Да сме активната страна.

С възрастта осъзнаваме, че няма смисъл да се натрапваме там, където не сме желани. Ако някой не се интересува от нас, няма сила, която да го накара да ни се обади или да прекара време с нас. Така че защо да се хабим? И нашето време е ценно. Чувствата ни са ценни. Ние сме ценни. Приятелството трябва да е взаимно, а не едностранно. Не е необходимо да протягаме ръка на тези, които не протягат ръка на нас.

3. Да даваме съвети.

С времето разбираме, че и даването на съвети не води до нищо добро. После е много вероятно хората да ни обвинят за проблемите си. Затова не се месете. Ако ви поискат съвет, кажете как бихте постъпили вие, но не давайте съвет и не настоявайте. Всеки сам трябва да носи отговорност за решенията си и изборите, които прави.

4. Да сме кошче за душевни отпадъци.

Със сигурност всеки е имал вземане-даване с човек, който постоянно се оплаква. Тогава автоматично се превръщате в „кошче за душевни отпадъци“. Не казваме да не откривате сърцето си за чуждите проблеми и драми, но не и когато някой ви използва основно за това или ви търси само когато има нужда да се оплаче. Какъв приятел е този!

5. Да си затваряме очите, когато някой сгреши.

Ако преди ни е било неудобно да посочваме грешките на другите и сме предпочитали да си замълчим, то с напредването на възрастта разбираме, че това е важно. Вместо да носим розови очила, че светът е прекрасен и хората са добри и безгрешни, най-добре да бъдем реалисти и да не се страхуваме да посочваме истината такава, каквато е. Който трябва, ще го оцени. И така ще сме чисти пред собствената си съвест.

Източник: cluber.com.ua