Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    70 г. — Тит Флавий Веспасиан и предвожданите от него римски легиони пробиват средната стена на Йерусалим в Обсадата на Йерусалим.
•    1305 г. — Бертран де Го е избран за папа под името Климент V.
•    1817 г. — Фронтенак става първият параход пуснат на вода в Големите езера.
•    1849 г. — Дания става конституционна монархия с подписването на нова конституция.
•    1851 г. — Романът Чичо Томовата колиба на Хариет Бичър Стоу започва да се публикува в подлистник във вестник Национална ера.
•    1864 г. — Американска гражданска война: Битката за Пиемонт завършва с победа на войските на генерал Дейвид Хънтър от Севера над войските на конфедератите от Юга. Битката се води при Пиемонт във Вирджиния. Близо 1000 души са пленени.
•    1866 г. — Според изчисленията, планетата Плутон е достигнала своя най-голям афелий; следващият афелий ще бъде достигнат през август 2113 г.
•    1873 г. — Основан е град Кимбърли в Република Южна Африка.
•    1900 г. — Британски войници превземат Претория по време на Втората бурска война.
•    1904 г. — Основан е парагвайският футболен Клуб Насионал.
•    1915 г. — Нанесени са поправки в конституцията на Дания, които дават избирателни права на жените.
•    1942 г. — Втора световна война: САЩ обявяват война на Царство България в отговор на обявената символична война на САЩ.
•    1942 г. — Втора световна война: При Битката при Мидуей е потопен японския самолетоносач "Акаги".
•    1944 г. — Втора световна война: Над 1000 британски бомбардировача пускат 5000 тона бомби по германски артилерийски батареи на брега на Нормандия при подготовката за десанта от 6 юни 1944 г.
•    1947 г. — План Маршал: По време на реч в Харвардския университет държавният секретар на САЩ Джордж Маршал призовава за оказване на икономическа помощ на следвоенна Европа.
•    1963 г. — Британският военен министър Джон Профумо подава оставка заради сексуален скандал.
•    1967 г. — Започва Шестдневната война с атаката на израелските военновъздушни сили срещу цели в Египет, Йордания и Сирия.
•    1968 г. — Американският кандидат-президент Робърт Кенеди е смъртоносно прострелян в хотел „Амбасадор“ в Лос Анджелис от палестински емигрант и умира на следващия ден.
•    1975 г. — Суецкият канал отваря за първи път след Шестдневната война.
•    1977 г. — Извършва се военен преврат в Сейшели.
•    1984 г. — Министър-председателят на Индия Индира Ганди дава нареждане за нападение над Златния храм, свещеното място на сикхите.
•    2004 г. — Антоанета Стефанова става световна шампионка по шахмат за жени.
•    2006 г. — Сърбия обявява независимост от конфедерацията Сърбия и Черна гора.

Родени

•    1656 г. — Жозеф Питон дьо Турнфор, френски ботаник († 1708 г.)
•    1723 г. — Адам Смит, шотландски икономист и философ, основоположник на икономиката († 1790 г.)
•    1787 г. — Пиер Жан Жорж Кабанис, френски философ († 1808 г.)
•    1878 г. — Панчо Виля, мексикански революционер († 1923 г.)
•    1883 г. — Джон Мейнард Кейнс, английски икономист и учен († 1946 г.)
•    1898 г. — Федерико Гарсия Лорка, испански поет († 1936 г.)
•    1900 г. — Денис Габор, унгаро-английски физик, Нобелов лауреат († 1979 г.)
•    1904 г. — Любен Димитров, български скулптор и художник († 2000 г.)
•    1905 г. — Михаил Венедиков, български геодезист († 1973 г.)
•    1914 г. — Роуз Хил, английска актриса († 2003 г.)
•    1927 г. — Калина Тасева, българска художничка
•    1937 г. — Елен Сиксу, френска писателка
•    1941 г. — Бойко Димитров, български политик
•    1941 г. — Едуард Олтман, американски икономист
•    1945 г. — Патрик Хед, английски технически директор от Ф1 и съсобственик на отбор (Уилямс)
•    1946 г. — Стефания Сандрели, италианска актриса
•    1951 г. — Силвио Лонгобуко, италиански футболист
•    1954 г. — Бедиа Енер, турска киноактриса
•    1954 г. — Нико Макбрейн, американски музикант (Iron Maiden)
•    1956 г. — Кени Джи, американски саксофонист
•    1957 г. — Емил Кюлев, български банкер († 2005 г.)
•    1958 г. — Авигдор Либерман, израелски политик
•    1960 г. — Петя Александрова, български кинокритик
•    1968 г. — Рихард Голц, германски футболен вратар
•    1969 г. — Брайън Макнайт, американски певец и продуцент
•    1971 г. — Марк Уолбърг, американски актьор
•    1974 г. — Жоао Брито, португалски футболист
•    1974 г. — Чад Алън, американски актьор
•    1975 г. — Борислав Чучков, български сценарист
•    1979 г. — Пийт Уентз, американски музикант
•    1985 г. — Рубен де ла Ред, испански футболист
•    1990 г. — Секу Олисе, либерийски футболист

Починали

•    754 г. — Бонифаций, английски мисионер (* ок. 672)
•    1316 г. — Луи X, крал на Франция (* 1289 г.)
•    1383 г. — Дмитрий III, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (* 1324 г.)
•    1568 г. — Ламорал Егмонт, фламандски благородник (* 1522 г.)
•    1722 г. — Йохан Кунау, немски композитор (* 1660 г.)
•    1816 г. — Джовани Паизиело, италиански композитор от 18 век (* 1740 г.)
•    1826 г. — Карл Мария фон Вебер, немски композитор (* 1786 г.)
•    1894 г. — Жул-Леон Дютрей дьо Рен, френски изследовател географ (* 1846 г.)
•    1900 г. — Стивън Крейн, американски писател (* 1871 г.)
•    1910 г. — О. Хенри, американски писател (* 1862 г.)
•    1912 г. — Костадин Голев, български революционер (* 1877 г.)
•    1945 г. — Густав Фен, германски офицер (* 1892 г.)
•    1947 г. — Карл Богданович, руско-полски изследовател (* 1864 г.)
•    1953 г. — Бил Тилдън, американски тенисист (* 1893 г.)
•    1964 г. — Ангел Държански, български политик (* 1895 г.)
•    1975 г. — Паул Керес, естонски шахматист (* 1916 г.)
•    1991 г. — Оскар Аудьорш, немски офицер (* 1898 г.)
•    2004 г. — Роналд Рейгън, 40-ти президент на САЩ (* 1911 г.)
•    2012 г. — Рей Бредбъри, американски писател (* 1920 г.)

Празници

•    ООН — Световен ден на околната среда ( отбелязва се от 1973 г. по решение на ООН)
•    Дания — Ден на конституцията (1848 г., национален празник)

Източник: Wikipedia