По време на Втората световна война психиатърът Виктор Франкъл прекарва известно време в Аушвиц, Дахау и други концентрационни лагери. Това преживяване му помага да формира нова философия за живота, която подробно описва в много свои книги (особено в "Човекът в търсене на смисъл").

Той основава областта на екзистенциалната психотерапия, по-известна като логотерапия. Този термин идва от думата "логос", въведена от Хераклит от Ефес още през VI в. пр. Логотерапията е област от психологията, насочена към определяне на смисъла на живота на всеки човек. Тя се използва активно за лечение на хора, страдащи от екзистенциални проблеми, и им помага да преодолеят дълбоката криза на идентичността.

Всички ние понякога преминаваме през ситуации, които ни карат да страдаме и с които не можем да се справим сами. Не съществува една-единствена формула, която да действа във всеки отделен случай, но трябва да приемем факта, че страданието е неразделна част от живота.

"Любовта към себе си е отправната точка за развитието на човек, който има смелостта да поеме отговорност за своето съществуване" - Виктор Франкъл.

Ето някои от уроците на Виктор Франкъл:

1. Значението на избора.

Хората, които знаят как да решават проблемите си и да преодоляват трудностите в живота, избират своя път, въпреки условията, в които се намират.

2. Животът има смисъл при всички обстоятелства.

Тук д-р Франкъл говори за отчаянието като за математическа операция. Отчаянието се равнява на безсмислено страдание. Когато хората не виждат никакъв смисъл в своето страдание, те изпадат в отчаяние. Но ако са в състояние да разпознаят смисъл в възникналите проблеми, личната трагедия се превръща в постижение като начин за нейното преодоляване.

3. Ежедневните ви дейности ви превръщат в по-добра версия на самите вас.

За да се превърнем в най-добрата версия на себе си, трябва всеки ден да се питаме кои сме и кои искаме да станем.

4. Помислете за това за кого и за какво живеете

Всеки има причина, която ни кара да вървим напред всеки ден, която мотивира и осмисля всяка минута от съществуването ни, всяка стъпка и всяко действие. Ако не можем да променим ситуацията, винаги можем да преосмислим подхода си към нея.

Важното е не дали ние очакваме нещо от живота, а дали той очаква нещо от нас. Помислете с какво обогатявате живота си и какво очаква той от вас, защото именно животът отправя предизвикателства към човека и постоянно изисква нещо от него.

Наша отговорност е да се запитаме какво можем да направим, за да променим живота си и това, което даваме на този свят, и да действаме според отговора.

5. Трудностите и страданията са реални.

Рано или късно в живота се случва нещо лошо и то трябва да бъде посрещнато. Трудностите създават напрежение между това, което вече е постигнато, и онова, което все още не е. Трябва да помним, че трудностите съществуват, че те са част от живота и че трябва да се борим с тях в името на нещо, което си струва. Заради нещо, което има смисъл.

6. Ние сме незаменими.

Когато осъзнаваме своята незаменимост, чувството ни за отговорност за собствения ни живот се засилва. Когато човек осъзнае, че от него се очаква нещо, че има някаква недовършена работа, той поема отговорност и животът му придобива смисъл.

Задачата на човека не е да се радва и да избягва болката завинаги, а да намери смисъла на живота си. Дори в страданието трябва да има смисъл. Никой не може да заеме вашето място и да страда вместо вас. Затова единствената възможност да се отървете от болката е да промените отношението си към нея. За всичко си има причина, но понякога не я осъзнаваме.

Източник: cluber.com.ua