Езикът, който използваме, оформя нашата реалност. Думите ни отразяват нашите вярвания за себе си и нашия потенциал.

Така че, ако някога сте общували с човек, който излъчва истинска увереност, ще забележите, че има определени фрази, които той просто никога не казва.

Може да се изненадате като разберете, какви са тези фрази. Много от нас ги казват всеки ден, без да осъзнават въздействието, което оказват…

1. „Не мога да направя това“

Едва ли ще чуете тази фраза от човек, който наистина е уверен в себе си. Изправен пред предизвикателство, увереният човек не прибягва веднага до самоунищожение. Може да е наясно с предстоящите трудности и да изпитват съмнения или страхове, но това, което ги отличава, е способността да управляват тези чувства, без да им позволяват да диктуват действията им.

Фразата „не мога да направя това“ затваря всяка възможност за растеж или учене. Това е самовъзстановяваща се бариера, която анулира напредъка, преди да започне. Истински уверените хора избягват тази фраза в ежедневните си разговори.

2. „Направих ли всичко както трябва?"

Тази фраза може да изглежда като скромно искане за обратна връзка, но обикновено не е в речника на уверения човек. Уверените хора оценяват обратната връзка и разбират, че това е важен инструмент за растеж. Въпреки това, вместо да поставят под въпрос действията си или да търсят одобрение, те по-скоро ще попитат, как могат да се подобрят или какво биха могли да направят следващия път по различен начин.

Въпросът „правилно ли го направих?“ имплицитно предполага нужда от външно одобрение, което говори за фокусиране върху очакванията на другите, а не върху собствения растеж и самочувствие. Уверените хора са сигурни в своите действия, имат вътрешен компас, който да ги ръководи. Те търсят подобрение, а не утвърждаване, затова задават конкретни, конструктивни въпроси за работата си, вместо да се съмняват дали са направили нещо „правилно“.

3. „Бих искал/а да бъда по-скоро като тях“

Тази фраза е ясен знак за сравнение, нещо, което уверените хора избягват. Те приемат своята индивидуалност и разбират стойността на своите уникални способности и опит. Сравнението често води до чувство за малоценност и може сериозно да повлияе на самочувствието.

Уверените хора са фокусирани върху пътя си. Те признават силните си страни и работят върху своите слабости, без да се стремят да бъдат някой друг. Те знаят, че всеки има свой собствен път и сравняването на себе си с другите само отвлича вниманието от собствения растеж и напредък. Един наистина уверен човек не казва „Иска ми се да бях по-скоро като тях“, защото е зает да бъде себе си.

4. „Просто имах късмет“

Един наистина уверен човек е наясно със своите постижения и упорита работа, довела до успеха. Вместо да приписват постиженията си на късмет, те признават усилията, които са вложили, за да постигнат целите си. Те могат да вярват в удача или късмет, но разбират ролята на собствените си действия при оформянето на съдбата си. Те ценят своята упоритост, отдаденост и решителност.

Когато някой каже: „просто имах късмет“, това може да изглежда като подценяване на тяхната стойност или способности. Уверените хора обаче изразяват благодарност за възможностите и признават ролята си в използването на тези възможности. Фразата „Просто имах късмет“ подценява собствения принос, а наистина уверените хора не го правят.

5. „Всичко е моя вина“

Всички правим грешки, но уверените хора разбират, че всяка ситуация е сложна и рядко се обяснява само с един човек или с едно действие. Когато някой каже: „за всичко вината е моя“, той поема цялата вина, което може да доведе до ненужно чувство за вина и съмнение в себе си. Той също така отрича факта, че животът е поредица от взаимодействия, при които резултатите често са резултат от различни фактори.

Уверените хора не се страхуват да признаят грешките си. Те се извиняват, когато е необходимо и се стремят да се поучат от грешките си. Но също така знаят, че не само те са отговорни за всеки отрицателен резултат или проблем. Вместо да поемат цялата вина, те обективно оценяват ситуацията, като приемат ролята си в нея, като не ѝ позволяват да ги погълне или да повлияе на самочувствието им. Фразата „за всичко вината е моя“ не отчита сложността на живота, което наистина уверения човек разбира добре.

6. „Не съм достатъчно добър“

Тази фраза представлява самоограничаваща вяра, която може да спре напредъка и растежа, а уверен човек няма да я произнесе. Те знаят, че тяхната стойност не се измерва чрез външни стандарти или сравнения. Увереността идва от разбирането на своята стойност и способности. Става въпрос за признаването, че непрекъснато се развивате и подобрявате, и че всяка стъпка, която предприемате, колкото и малка да е, е напредък.

Когато някой непрекъснато си казва: „не съм достатъчно добър“, той програмира мозъка си да го повярва. Това се превръща в самоизпълняващо се пророчество, което може да попречи на пълния потенциал. Уверените хора не позволяват тези негативни мисли да контролират действията им или да определят бъдещето си. Те разбират, че са в процес на развитие и че грешките и неуспехите са част от пътя, а не показател за тяхната стойност. Фразата „не съм достатъчно добър“ подкопава потенциала на човека, а истински уверен човек няма да си позволи да мисли така.

7. „Никога не мога…“

Тази фраза е категорично твърдение, което отрязва възможностите, преди дори да имат шанса да се проявят. Уверените хора знаят, че не трябва да ограничават бъдещето си с такива абсолютни термини. Доверието е вяра в нечий потенциал и възприемане на трудностите като възможности за растеж, а не като непреодолими пречки.

Дори когато е изправен пред трудна задача, уверен човек ще се обърне към нея с нагласата „да видим докъде мога да стигна“, вместо да обяви поражение от самото начало. Фразата „никога не мога…“ е котвата, която ви дърпа надолу, предотвратявайки възможността да изследвате възможностите си и да постигнете целите си. Изберете думи, които ви вдъхновяват, стимулират и мотивират. Вярвайте в способностите си и не забравяйте, че неуспехите са само стъпки по пътя към успеха.

Автор: Марина Карасева; превод: Йосиф Йоргов