Как изглежда самоувереният човек?
Това е някой, който прави всичко както трябва, вярва в своите компетенции и се гордее с постиженията си? Или пък е онзи, който от време на време върши по някоя глупост пред другите?
Вероятно ще кажете, че по-скоро първият тип отговаря на определението за самоувереност. Множество статии ни казват, че за да станем по-уверени, трябва да си припомняме за нещата, които сме постигнали в моментите, в които сме се съмнявали в себе си.
А ако нещата седяха тъкмо обратно? Дали уверените хора не са онези, които приемат своите странности и грешки?
Някои хора всъщност не са толкова уверени
Ние съзнаваме нашите компетентности и постижения, защото вероятно те са единственото солидно нещо в живота ни, което засвидетелства силата и уменията ни. Казваме, че Юсейн Болт е отличен спринтьор, не само защото е физически силен, но и защото разбива световните рекорди. Признанието и гордостта са източниците на увереността.
Ако в дългосрочен план обаче ни е грижа повече за нашето достойнство и надценяваме нашата важност, ние много по-лесно ще избягваме ситуациите, които застрашават тези неща.
Да речем например, че Болт бе човек, който се интересува твърде много от своето достойнство. При това положение шансът да откаже покана за участие в някое състезание е много по-голям, тъй като ще се опасява, че потенциалната загуба и провал ще застрашат имиджа му на велик бегач.
Може би не трябва да изграждаме увереността си върху основите на нашите компетентности и постижения. Напротив – нужно е да приемем нашата глуповатост, ако искаме да изградим истинска самоувереност.
