Всеки е виждал глупости, чувал е, чел е всеки ден, без изключение. И в същото време всеки ги върши, мисли и изрича. Всички в един или в друг случай сме се държали като глупаци, изтърсвали сме по някоя простотия, без от това да е имало кой знае какви последици. Важното е да го осъзнаеш и да съжалиш, че си го направил, защото да се греши е човешко, а признатата грешка е наполовина извинена. Винаги си глупак според някого, но рядко според самия себе си... Освен за тихото ежедневно бръмчене на глупостта, за жалост трябва да държим сметка и за мощния рев на състезателните глупаци, на високопоставените глупаци, на величията. В тези глупаци, с които се сблъскваме в работата или в семейството, няма нищо смешно и забавно. Те ни ужасяват и ни тормозят с упоритата си, мръсна простащина и с наглата си арогантност. Те винаги оцеляват, охотно подписват и с един замах на перото зачеркват мнението ни, нашите чувства, достойнството ни. Омърсяват самочувствието ни и поставят на изпитание вярата ни в каквато и да е справедливост в този низък свят. В тях – дори и при много доброжелателство – отказваме да видим свои близки.
Глупостта е неспазено обещание, обещание за интелигентност и доверие, предадено от глупака – предател на човешкия род. Глупакът е тъп, той е „животно“! Би ни се искало да го обичаме, да стане наш приятел, но глупакът не е на нужната висота – сиреч на нашата. Той страда от болест, за която няма лек. И понеже отказва да се лекува, убеден, че е единственият едноок в свят от слепци, трагикомедията е пълна. Няма нищо учудващо, че зомбито привлича със своето подобие на живот, с интелектуалното си нищожество и с основния си повелителен стремеж да принизи живите, героите, добрите хора до своето положение. В крайна сметка глупакът иска и вас също да лиши от ум: загубеняците няма да ви пропуснат. Върхът при простака е, че понякога той е интелигентен, във всеки случай е образован: той би изгорил доста книги заедно с авторите им в името на друга книга, на някаква идеология или на това, което са му втълпили велики учители (тъпаци или не) – до такава степен притежава умението да превръща своята читателска мрежа в решетка на клетка.
Съмнението подлудява, увереността затъпява
Истинският, съвършеният простак ви осъжда без предупреждение, веднага, без облекчаващи вината обстоятелства, само въз основа на вярата в привидностите, която – отгоре на всичкото – едва провижда през капаците на очите си. Умее да се покаже усърден, за да привлече себеподобните си, да организира линчуване в името на добродетелта, приличието, уважението. Глупакът преследва само ако е в глутница, а мисленето му е стадно. „Множественото число не струва нищо на човека и щом има повече от четирима, става банда от глупаци“, пееше Жорж Брасенс. А също и: „Слава на онзи, който, като няма свят и свещен идеал, / поне не досажда на съседите си.“ Уви! Колкото до съседите, те невинаги се лишават от удоволствието да досаждат!
Понеже не е доволен, че ви е направил нещастни, досадният тъпак ще е доволен от себе си. Непоклатим. Имунизиран против колебанието. Убеден в пълното си право. Щастливият малоумник ще ви направи на парчета, без да си счупи главата. Глупакът смята собствените си убеждения за истини, издълбани в мрамор, при положение че всяко познание се изгражда върху пясък. Съмнението подлудява, увереността затъпява – трябва да избереш своя лагер. Простакът знае всичко по-добре от вас, включително какво трябва да мислите, да чувствате, какво да правите с десетте си пръста, как трябва да гласувате. Той ви познава по-добре от самия вас и знае кое е добро за вас. Ако не сте съгласен, ще ви презре, ще ви обижда, ще ви нарани в буквален или преносен смисъл – за ваше добро. И ако може да си позволи безнаказано да рискува в името на един по-висш идеал, може би ще посегне и на този боклук, какъвто е за него вашият живот.
Горчива истина – законната отбрана е клопка. Опитайте се да вразумите глупака, да го промените – изгубени сте! Защото ако смятате, че е ваш дълг да го поправите, то тогава и вие също претендирате, че знаете как трябва да мисли той, как трябва да се държи... очевидно като вас. И ето че и вие сте станали глупаци. Освен това сте и наивни, защото си мислите, че имате сили да приемете предизвикателството. Още по-лошо – колкото повече се опитвате да промените глупака, толкова увеличавате силата му: той ще бъде много доволен да гледа на себе си като на жертва, която притеснява околните и следователно има право. Ще му дадете увереността основателно да се смята за герой на антиконформизма, когото да окайват и на когото да се възхищават. Деец на съпротивата... Би трябвало да се разтреперим пред размаха на проклятието: опитайте се да поправите някой глупак, и понеже няма да сте доволни от провала, ще му дадете още повече сили и ще му подражавате. Преди имаше само един тъпак, ето че сега станаха двама. Борбата против глупостта я прави само по-силна. Колкото повече нападаш змея, толкова по-голям канибал става той.
Чукундурите на Апокалипсиса
И така, глупостта няма да отстъпи. Тя е растяща като експоненциална функция. Тогава се питаме дали днес – повече от вчера и много по-малко от утре – преживяваме нейния златен век? Докъдето стигат следите на писменото слово назад в миналото, най-добрите умове на своето време са го мислили. В онзи момент сигурно са имали право. Или пък, както всички, и те са се били превърнали в стари глупаци... Независимо от всичко обаче, новото в съвременната епоха е, че е достатъчно да има един глупак и един червен бутон, за да бъде премахната глупостта и целият свят заедно с нея. От глупак, избран от говеда, твърде горди, че са избрали касапина си.
Другата важна характеристика на нашето време обаче е, че дори да допуснем, че глупостта още не е достигнала навсякъде връхната си точка, тя никога не е била толкова видима, самонадеяна, стадна и безапелационна. Поради което можем да се отчаяме от нашите отклонили се себеподобни, но също така – кой знае – да прегърнем по необходимост философията, тъй като е все по-трудно да се отрича суетата на всичко и нарцисизмът на всеки, както и празнотата на привидностите и на прибързаните преценки. Дано някой втори Еразъм ни даде нова „Възхвала на глупостта“ (но, за бога, на части от 140 знака най-много, че може да получим мигрена)! Дано някой нов Лукреций ни опише дълбокото облекчение и може би радостта, която можем да изпитаме, когато стоим на брега, докато Корабът на лудите потъва във водовъртежа, повреден от пътниците, които после започват да викат „Помощ!“, за да се спасят от удавяне... Нектарът – в крайна сметка – е да се оближеш като истински лакомник от битката на глупаците помежду им, изпъчили шиповете и егото си: защото великите умове се срещат, а глупаците се блъскат помежду си. Като се мъчим да останем зрители, а не участници, е доста смело да смятаме, че сме по-малко засегнати от глупостта, отколкото нейните кресливи, озлобени, тъжни и объркани съвременници, но ако случайно това е така – какъв триумф! Впрочем по-добре е да сте скромен: никой няма да ви прости, че минавате над тълпата. Измъкнете се от стадото и тогава то самото ще ви замъкне в кланицата. Ръмжете с вълците, блейте с овцете, но избягвайте много-много да го играете самотен конник – те ще крещят от злоба по глупака. Излишно е да добавям, че ако наистина се смятате за по-интелигентен и по-открояващ се от средното ниво, съдбоносната диагноза не е далеч: може би сте здрав носител на глупостта, която още не е познала себе си...
Изправени пред огромния материал и пълния провал, да твърдим, че можем да изучим глупостта с тази книга, би било просто още една глупост. Несъмнено трябва да сме абсолютно самонадеяни, симпатично наивни или съвършени тъпаци, за да се справим с подобна тема. Аз го знам прекрасно и все пак, нужно е един храбър тъпак да започне. С малко късмет начинанието ще се окаже просто смехотворно. А смехотворното не убива. За разлика от глупостта – тя убива! И ще ни надживее. Всъщност всички ни ще погребе. Само дано не се спусне с нас и в гроба...
Последно уточнение: тези разсъждения за глупаците важат и за глупачките. Дамите да се успокоят! Уви, няма единият пол да го отнася заради другия... И така, заявявам, о, глупаци от всички видове и всевъзможни глупачки, вятърничави тъпанари, пасмина тъпунгерки, готини смотаняци, тъжни пуйки, мръсни простаци, пълни простакеси, гадни отрепки, кратуни и лейки, простакендели и тъпачки, малоумници и безмозъчници, гъски, тикви, дришльовци, лапнишарани, лайномети, бунаци, балъци и балъчки, будали, чукундури, ръбове, чайници, кифли, гъски, патки, кокошки, тъпи крави, овци, рендета, дойде вашият час: тази книга говори само за вас. Но вие няма да се познаете в нея...
Ваш предан глупак
Жан-Франсоа Мармион
