Светът е населен с всякакви хора с най-различно ниво на интелигентност. Почти всеки възприема себе си за интелигентен, като е много трудно човек сам да определи точно колко. В крайна сметка нашите мисли винаги звучат доста умно в собствените ни глави, нали?
Интелигентността е важно нещо. Особено в професионален контекст интелигентният и пъргав ум може да бъде най-голямото ви преимущество. Но по-малко интелигентните често имат навици, които издават глупостта им и могат да са катастрофични в поредица от ситуации.
Има 5 основни разлики между интелигентните и глупавите, пише английският вестник “Индипендънт”.
1. Глупавите хора обвиняват другите за собствените си грешки
Да не можеш да си признаеш, че си сбъркал, и даже да твърдиш, че друг е виновен, е поведение, което се забелязва много ясно. То е непрофесионално и е нещо, което умният човек никога няма да направи. Ако постоянно прехвърляте своите грешки върху другите, значи показвате на всички, че няма как да бъдете острието в екипа.
Глупавите хора не обичат да поемат отговорност за грешките си. Предпочитат да потънат в самосъжаление или да минат в настъпление, като обвинят някого другиго.
“Никога не е добра идея да хвърлиш обвинение. Бъдете отговорни. Ако имате някаква роля - независимо колко малка - в нещо, което се е объркало, признайте си”, казва Травис Бредбъри, автор на бестселъра “Емоционална интелигентност 2.0”. “Моментът, в който започнете да посочвате с пръст, е моментът, в който хората започват да ви възприемат като някой, който не може да поеме отговорност за действията си.”
Умните хора също така знаят, че всяка грешка е шанс да се поправят и следващия път да са по-добри. Неврологично изследване на екип от Мичиганския държавен университет показва, че мозъкът на умните хора на практика реагира различно на грешките.
2. Глупавите хора винаги трябва да са прави
В ситуация на конфликт умните хора симпатизират на другите и разбират техните аргументи. Те са способни да включат чуждите аргументи в мисловната си верига и съответно да преосмислят мнението си, ако се налага.
Сигурен знак за интелигентност е способността да възприемаш нещата от различна гледна точка. Същевременно интелигентните хора са широко отворени към нова информация и променящи се параметри.
От друга страна, глупавите хора ще продължат да спорят и няма да се помръднат от позицията си независимо от логичните аргументи, които им се предоставят. Това означава също, че няма да забележат, ако другият човек е по-интелигентен и компетентен от тях.
Това себенадценяване, този нарцисизъм е наречен ефектът на Дънинг-Крюгер. Това е когнитивна склонност, при която неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, поради което погрешно оценяват способностите си много по-високо от средното. В същото време подценяват компетентността на другите.
Терминът е създаден през 1999 г. в публикация на Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер. Психолозите забелязали при предишни свои изследвания, че в области като четене с разбиране, игра на шах или каране на кола невежеството води до увереност много по-често, отколкото знанието.
В университета “Корнел” правят още опити, свързани с този ефект, които показват, че по-малко компетентните хора не просто надценяват собствените си умения, а и не разпознават, когато уменията на друг са по-големи.
“Ако сте некомпетентен, няма как да го знаете. Уменията, от които се нуждаете, за да дадете правилен отговор, са точно онези, необходими да разпознаете верния отговор”, пише Дънинг.
Разбира се, това не означава, че умните хора винаги мислят, че някой друг е прав. Но те слушат внимателно и имат предвид всички аргументи, преди да вземат своето решение.
