Когато имате аналитичен ум, склонен да се гмурне в детайлите, е лесно да затънете в цикъл от самокритика. Изглежда, че вашата интелигентност работи срещу вас, създавайки ненужни причини за съмнение. Психолозите са забелязали, че хората с високо ниво на интелигентност често са прекалено строги към себе си. Нека разберем какво показва, че сте интелигентен човек, който може би е твърде критичен към себе си.

1. Преосмисляне

Понякога склонността към размисъл се превръща в безкрайна интроспекция и самокритика. Често можете да преглеждате разговорите в главата си, да сортирате думите си и да поставяте под въпрос всяко взето решение. Спомняте си минали грешки, размишлявате какво бихте могли да направите по различен начин и се упреквате за въображаеми неуспехи. Постепенно това се превръща в навик — струва ви се, че винаги е било възможно да се направи по-добре или по-ефективно. Важно е да запомните, че всеки прави грешки и можете да се усъвършенствате безкрайно.

2. Перфекционизъм

Поставяте много високи стандарти за себе си и винаги очаквате само най-доброто от себе си. Това може да се прояви в желанието да се усъвършенства всеки проект, многократно препрочитане на писмо преди изпращане или придирчивост към малките неща в ежедневието. Но прекомерният перфекционизъм може да доведе до прегаряне, до стрес и постоянно чувство за несъвършенство, въпреки най-добрите ви усилия. Стремежът към съвършенство е страхотен, но е важно да не се пресича границата между качество и самоунижение.

3. Самоунижение

Вместо да приемете комплимент, вие сте склонни да приписвате успехите си на „късмета“ или на „щастливо съвпадение“, сякаш вашите усилия и талант нямат нищо общо с него. Ако ви хвалят, може да се почувствате неловко или да започнете да се оправдавате. Постоянното самоунищожение обаче закрепва своя негативен образ и подкопава самочувствието ви. Изследванията показват, че хората, които често подценяват собствените си постижения, започват наистина да вярват в своята некомпетентност.

4. Страх от провал

Страхът от провал може да бъде толкова парализиращ, че избягвате рисковете, изоставяте страстите си и се колебаете да опитате нещо ново. Предпочитате да останете в зоната си на комфорт, само и само да не се сблъскате с провал. Но провалът е неизбежна част от живота и важен източник на уроци. Важно е да го възприемате не като доказателство за вашата некомпетентност, а като възможност за растеж и учене.

5. Трудност при приемане на комплименти

Самокритичността може да кара комплиментите да ви изглеждат неудобни или дори неискрени. Може да отхвърлите похвалите, да намалите постиженията си или да поставите под въпрос искреността на тези, които ви хвалят. Може да почувствате, че не заслужавате комплименти или че приемането им ви прави арогантни. Но е важно да разберете, че комплиментите са признание за вашите добродетели и вие ги заслужавате.

6. Постоянно сравнение с другите

В ерата на социалните медии е лесно да попаднете в капана за сравнение. Можете да оцените постиженията и живота си, като ги съпоставите с успехите и начина на живот на другите, което често води до чувство за малоценност. Но е важно да запомните, че виждаме само внимателно подбрани моменти от живота на други хора. Сравнете себе си с това, което сте били вчера, а не с това, което са другите.

7. Отлагане

Перфекционизмът често поражда отлагане: отлагате започването на работа, защото се страхувате да не направите нещо по-малко от перфектно или избягвате да вземате решения от страх да не сгрешите. Иронията е, че отлагането в крайна сметка само увеличава стреса и самокритиката. Опитайте да разбиете големи задачи на по-малки стъпки и си напомнете, че движението напред е по-важно от идеалността.

8. Търсене на външно потвърждение

Ако сте умни, но прекалено самокритични, може да се стремите към външно одобрение, за да почувствате своята стойност. Може би чакате похвала, признание или успех, за да се почувствате удовлетворени. Но истинската стойност идва отвътре – от вашия характер, устойчивост, доброта и страсти. Външните признания не определят вашето самочувствие.

Ако сте разпознали себе си в тези признаци, не забравяйте: самокритиката не е показател за висока интелигентност, а по-скоро бариера пред вашето благополучие. Осъзнаване склонността ви към прекомерна критика е първата стъпка към положителна промяна. Научете се да бъдете по-добри към себе си и нека вътрешният ви глас стане ваш съюзник, а не критик.

Марина Карасева