Да ставам ли, или да подремна още малко? Сандвич или мюсли? Пола или панталон? Да му се усмихна ли, или да отместя свенливо поглед? Вземаме повечето решения във всекидневието, без да му мислим много, при това с впечатляващ успех. Но понякога сме изправени пред избор, за който не сме сигурни. В Гърция, или в Италия да прекарам отпуската си? Телевизор ли да купя, или хладилник? Да постъпя в университет или да печеля пари? За да вземем най-доброто решение в подобни случаи, се нуждаем от всички инструменти, с които разполагаме. Но кои са те всъщност? В своята книга „Мозъкът нашепва“ авторът и изследовател на мозъка Мартин Корте изтъква, че има два инструмента, които можем да използваме в процесите за вземане на решения: интуиция и разум. Тъй като те не само функционират различно, но имат и различни предимства и недостатъци, нека ги разгледаме накратко:
1. Интуиция
Невролозите разполагат интуицията в същия мозъчен регион като навиците, т.нар. базални ганглии. От еволюционно-биологична гледна точка тази част на естествения изчислителен център на тялото е много стара и ние не осъзнаваме, нито можем да изразим с думи разиграващото се там. Интуицията извлича информацията, която включва в процеса за вземане на решения, от нашия опит – разпознавайки модел, който ни е познат от предишна ситуация. Въз основа на това тя ни препоръчва да постъпим така или иначе. Предимството на интуицията: тя взема предвид страшно много параметри при дадено решение, а именно всички, които са обусловили примерната ситуация. Недостатъкът: лесно пропуска да отчете разликите между новата, конкретна ситуация и съхранения модел – и, разбира се, това може да доведе до погрешни решения…
2. Разум
Корте отрежда на разума място в префронталния кортекс, сравнително нова част на мозъка, която управлява съзнателното мислене и разполага с дар слово. Между другото, благодарение на този дар слово разумът може да разиграе различни възможности („какво би било, ако…“) и да разграничава ясно взаимовръзки като причинност – и това е неговото най-голямо предимство при вземането на решения. Недостатъкът на разума: използването му е дяволски изморително – няма особено голям капацитет и може да обхване само частица от релевантните фактори – което, разбира се, може да доведе до значителни погрешни решения и изкривени преценки…
Как да използвате инструментите оптимално
В сложни, но познати ситуации можем с чиста съвест да се осланяме на интуицията си – преди всичко, когато се налага да решаваме бързо. (Примери: улично движение, всекидневни решения, приоритизиране на обичайни задължения…) В прости, но непознати ситуации разумът е най-добрият съветник – преди всичко, когато разполагаме с време за размисъл. (Примери: инвестиции, решения за извършване на покупки…)
В сложни нови ситуации, когато решенията обикновено се вземат най-трудно, комбинацията между интуиция и разум е най-добрият вариант. Тоест „мислене върху мисленето“, както го формулира Корте: да слушаме „шестото“ си чувство, но същевременно да помислим трезво защо ни се струва най-правилно да следваме интуицията си и какви последствия може да има това. Или както казва Корте: „Винаги трябва да сме наясно за какъв вид решение става дума и каква информация е съществена за него“.
Никога нямаме стопроцентова сигурност за последствията от някое наше решение – както по отношение на прости, така и по отношение на сложни проблеми, както в нови, така и в познати ситуации. Но по тази причина да се колебаем и да се оставим на течението, със стопроцентова сигурност не е най-умното решение.
