Американски невробиолози направиха експеримент с хора и опитни мишки, за да се опитат да отговорят на екзистенциалния въпрос защо човек взема грешни решения. Именно така те научават на какъв етап мозъкът допуска грешка, правейки един или друг избор.
По принцип вземането на решение се обуславя от постепенно натрупване на факти „за” или „против”. Изследователи от университета в Принстън установили, че грешните решения възникват в резултат на страничен „шум” в информацията, постъпваща в мозъка, а не заради грешки при натрупването на фактите и обработването им на мисловно ниво.
„Понятието „шум“ в случая е заимствано от инженерната терминология. Когато например оператор на радар приема и наблюдава сигнал за летящи цели, то този сигнал винаги е "замърсен" от странични вмешателства. Тоест, имаме едновременно сигнал плюс шум. Същото се случва и с мозъка при вземане на решения - той може да се обърка и да приеме шума за сигнал. Това е цяла теория, разработена още по времето на Втората световна война от Норбърт Винер”, обясняват учените.
Участниците в техния експеримент са имали за цел да определят посоката на звуци, подавани ту отляво, ту отдясно. Въз основа на опита впоследствие учените създадават компютърни модели, които показват какво се случва в мозъка при вземане на решение, докато натрупва информация, но все още не е направил избор. Оказва се, че грешките възникват главно поради невъзможност за точно кодиране на сензорната информация – тази, която постъпва в централния мозък по хода на нервните влакна. С други думи, данните били тълкувани неправилно заради „шум”.
