Един човек влязъл в бръснарницата както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат.
Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и по едно време станало дума за Бог.
Бръснарят казал:
- Каквото и да ми говорят, аз не вярвам че Бог съществува.
- Защо? – попитал клиентът.
- Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш - отговорил бръснарят и продължил - Кажете ми, ако Бог съществува, защо има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше, не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това.
Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи и да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата, той видял на улицата рошав и необръснат човек, който изглеждал все едно не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав. Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:
- Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари.
- Какво искате да кажете? – учудил се бръснарят – Аз не съм ли бръснар? Току-що ви обръснах.
- Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.
- Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене. - казал бръснарят
- Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не го търсят.
