Имало едно време далеч, далеч на изток, или може би на запад – един остров. На него живели трима братя. В онези древни времена хората на острова още живеели в пещери. Тримата братя обаче не искали да продължават така.
– Защо трябва да живеем в пещера? – попитал майка си най-големият.
– Заради Земетръсния бог – отвърнала тя. – Ако построим къща, той ще дойде да я разтури.
– А ако построим къща, която той не може да разтури? – попитал средният брат.
– Никой не знае – казала майката.
– Тогава трябва да опитаме да разберем – отговорил най-младият.
Тримата братя били съгласни, че трябва да построят такава къща, но не можели да се съгласят как. Затова всеки се отправил към долината, за да опита сам.
Най-големият брат построил къщата си от камък и глина. Казал си – „Здрава е като планина.“
Средният брат построил къщата си от дървени трупи и клони. Казал – „Здрава е като дърво.“
Най-малкият брат построил къщата си от бамбук и връв. Казал си – „Здрава е като тревата.“
Един ден Богът на земетресенията слязъл от планината. Със стъпки, тежки като гръм, той стигнал до къщата на големия брат и рекъл:
– Така ли? – казал той – Искате да строите къщи? – и тропнал с крак. И като тропнал, викнал:
– Земя, разтърси се! Къща, строши се!
Земята се разтърсила и къщата потреперила. Глината се спукала, камъните се разпадали на всички страни. Богът се разсмял.
Най-големят брат успял някак да се измъкне невредим и дотичал до дървената къща на брат си. Но скоро и там пристигнал Земетръсният бог.
– Я, още една! Е, и с нея ще се свърши бързо.
Тропнал с крак и викнал:
– Земя, разтърси се! Къща, строши се!
Разтресла се земята, пречупили се клоните, затъркаляли се трупите. Двамата братя бързо избягали и се скрили при най-малкия, в неговата къща, направена от бамбук. Скоро и там стигнал Богът на земетресенията.
– Ах, още една! Но тази изглежда най-слаба от всички. – казал богът, след което, по своя обичай, тропнал и извикал:
