Неподходящите и токсичните хора – магнит за нас
Случвало ли ви се е да се питате как пък все се случва така, че попадате на неподходящите хора; как така другите си намират половинката, а пък вие удряте на камък. В това число влиза и голямото разочарование от някого, на когото сте се доверили или за когото сте си казали, че може би това е сродната ви душа. И не след дълго и идва и звучният шамар – разочарование, предателство. Няма как да не се почувствате глупаво и да си кажете, че сигурно само вие сте сполетени от такъв лош късмет.
Спокойно, не се случва само с вас. Шели Бълард, един от най-значимите британски автори на 20. век., пише, че това е причината за нашето израстване. Срещата с неподходящите хора ни дава ценни уроци, с помощта на които трупаме опит, стигаме до определени прозрения, разбираме много неща за себе си и продължаваме по-уверено на теб. Също така е твърде вероятно с всеки горчив опит да трупаме и повече скептицизъм, който всъщност е положителен, защото ни помага да не се доверяваме безрезервно и сляпо на всеки, който ни замае главата с няколко сладки приказки.
Срещата с неподходящите активира нашите рани. Това е болезнен процес, но е важно от него да извлечем максимално много ползи. Нищо в живота не е случайно. Всичко, което се случва; всеки, когото срещаме, има своята причина. Важното е да я обърнем в своя полза. Казват, че житейският опит е най-добрият учител.
Замислете се колко пъти сте се вслушвали в съветите на майка си като тийнейджър. Това е нейният опит, който със сигурност е превъзхождал вашия, и макар тя да е била убедена, че правите грешка, нищо на света не е можело да ви убеди, докато не сте се опарили сами. Ако сега сте родители и преживявате същото, може би разбирате най-после родителите си. И може би съжалявате, че някога сте им създавали толкова грижи и тревоги. И ви се иска да върнете времето назад.
Така е програмирано човешкото съзнание и подсъзнание. Всеки трябва да извърви своя път и да достигне до своите истини. И в това няма нищо лошо. Стига да не загубим по пътя надеждата и чувството си за хумор. А може би някога някъде някой тийнейджър ще се вслуша в думите на майка си и ще постави началото на нова ера – „предай нататък“.
Цветелина Велчева©