Трудно ли вземате решения?
Не бързайте да отговаряте. В края на краищата ново проучване показва, че хората, които вземат прибързани решения, е по-вероятно да имат по-силни предубеждения от останалите.
Нещо повече. Хората, които вземат бързи решения, може да са склонни да предпочитат варианти, които съответстват на техните пристрастия - дори когато им се представят доказателства, които противоречат на тях.
Според екипа, ръководен от математичката Саманта Лин от Университета на Юта, това откритие предполага, че хората, които вземат решения бавно, в крайна сметка правят по-добри избори, като същевременно дава известна представа за механизмите на екстремизма.
"Показваме, че в групи от агенти, които се различават само по първоначалните си предразсъдъци, ранните решения се вземат от онези с най-екстремни предразположения", пишат изследователите в своята статия. "От друга страна, късните решения не зависят от първоначалните предразположения и е по-вероятно да са правилни."
Бавността при вземането на решение често се възприема като симптом на разстройства като тревожност или просто като липса на увереност в себе си. Тя може да се възприема и като слабост.
И все пак, докато мнозина могат да преценят доказателствата, за да вземат решение, някои ще го вземат въз основа на вродени или емоционални реакции, погрешни предположения или последиците от минали решения.
Лин и колегите ѝ искат да изследват ефектите от предубежденията и наличието на информация върху скоростта на вземане на решения от чисто математическа гледна точка, като използват числени модели, наречени модели за натрупване на доказателства. Те имат за цел да оценят как агентите натрупват и интегрират информация, за да вземат решение.
Изследователите създават модели, в които определен брой агенти трябва да вземат решение между две възможности - H+ и H-. На всеки агент в модела са зададени случайни пристрастия към едната или другата опция и са инструктирани да натрупват доказателства.
"Тук се питаме как първоначалните пристрастия на индивидите в групата влияят върху реда и точността на техния избор", пишат те. "Кога едно решение се определя от първоначалните пристрастия на агента, а не от натрупаните доказателства?"
Резултатите им разкриват, че в групи от агенти, чиито единствени разлики са в първоначалните им предразсъдъци, тези с най-крайни вземат решения с най-голяма скорост. Ефектът може да се наблюдава дори в малки групи, но е особено изразен в по-големи, а решенията на тези предразположени агенти съвпадат с първоначалните им предразположения, независимо от това до каква информация имат достъп.
Времето, необходимо за вземане на решение, е обратно пропорционално на силата на предубеждението. Агентите, на които им отнема най-много време, вземат решения, които са най-малко повлияни от първоначалната им предубеденост. И вероятността решенията им да са правилни е по-голяма, отколкото при останалите.
"Решенията ни често са повлияни от информацията, която сме получили преди това, и от пристрастията, които развиваме", пишат изследователите. "Ние показахме, че тези първоначални предразсъдъци определят ранните решения и имат все по-малко влияние върху по-късните."
Това е логично. Ако вече сте взели решение за нещо, не е нужно да го обмисляте много дълго, когато ви се представи избор. Ако любимата ви кухня е каджунска, разбира се, че ще изберете нея, ако алтернативата е хамбургери.
Тъй като всичко това е изчислено по математически път, не можем да екстраполираме психологията върху него. Изследванията са за причините и следствията, без да се задълбочават в сложното човешко поведение, което стои зад тях. Но всичко това може да бъде използвано като основа за по-добро разбиране на това човешко поведение, както в големи, така и в малки групи, и как нашите действия могат да бъдат стимулирани от убежденията, които имаме.
Откритията ще бъдат публикувани във Physical Review E.
Източник: Science Alert
