Убедена съм, че първия път се омъжих, защото исках да докажа на света, че съм „сериозна“ с връзките. Ако все още ми пукаше толкова какво мислят хората, знаете ли какво щях да правя в момента? Да се опитвам отчаяно да забременея, пише Манди Щадмилър в nymag.com.
Ненавиждам факта, че обществото си мисли, че има право да обсъжда решенията на жените да имат деца по същия начин, по който мразя да ми казват да се „усмихна“. За да цитирам поп певицата Робин: „Не ми казвай какво да правя, по дяволите.“ А точно това правят хората, когато изискват от някоя жена да им предостави целия си „бизнес план“ що се отнася до секс, връзки, институции като брака и всички сложнотии покрай раждането на човек.
„Кога ще имаш деца?“, ме попита наскоро позната по служебна линия, все едно се опита да ме преобърне от човек в брак без излишни финтифлюшки до неговата версия след петгодишен срок на годност под формата на ревящо човешко бебе.
Какво трябваше да ѝ кажа, ако исках да ѝ позволя да прекрачи границата: „Честно казано, не съм изпитвала особено силно желание и ми харесва да дарявам любовта си по „немайчински“ начин на децата в живота ми. Ще ми се да бях една от онези жени, които мразят деца, защото щях да съм като някакво „лошо момиче“, обаче аз не ги мразя! Чувствам се така, откакто станах на 20, а сега съм на 40, така че явно това е.“
Какво ѝ казах всъщност: „Няма да имам деца.“ Край на разговора.
„Човек никога не знае“, отговори тя.
„Не“, повторих аз, „всъщност много добре знам.“
Осъзнах, че ако ѝ подам малко, едва ли не щях да ѝ разреша да проведе открита ревизия на всичко в живота – от финанси през фертилност и стабилност на връзката до моите лични възгледи как да постигна щастието.
Не хранете троловете, които обичат да водят неангажиращи разговори за бебета.
Вместо това я възнаградих със студена усмивка, помолих да ме извини и отидох до тоалетната, мислейки си за няколко мои приятелки, за които това не е просто дежурен въпрос, защото се борят с репродуктивни проблеми, аборти, травми от детството и всякакви други проблеми, за които никой няма право да пита непознат.
Но такива въпроси се появяват през цялото време, тези подли, малки, пасивно-агресивни, ровещи се в мозъка въпросчета, маскирани като безвредни наблюдения. Като например: „Просто не знаеш, докато нямаш собствени деца. Осъзнаваш как нищо в живота няма смисъл, докато не се появят те. Вярвай ми. Казвам ти, не го изключвай като възможност, нали?“
Така че седнахме и помислихме с няколко приятелки с какви отговори да затваряме устите на тези, които питат „Кога ще имаш деца?“
1. „И аз имам въпрос за теб. По колко пъти на ден мастурбираш?“ Защо не, щом като играем играта „Тотално навлизащи в личното пространство въпроси, засягащи сексуалното здраве“? Това предложение идва от приятелката ми Джесика Делфино, комедиантка, която съвсем наскоро имаше представление бременна в осмия месец, в което говореше за аборта си.
„Бихте ли попитали някого, когото едва познавате други лични въпроси, засягащи здравето му?“, чуди се Джесика. „Какво е да си болен от диабет?“ „Как умряха родителите ти?“ „Каква е здравната ти застраховка?“
2. „Ето ти номера на гинеколога ми. Законът за здравето е доста строг, но направи каквото трябва, за да получиш отговорите, коите те интересуват.“ Инга, приятелка, която наскоро стана майка, мина през ада заради фертилни проблеми (за които разказа на истинските си приятели, не на фалшите, нито на някакви случайни хора, нито на роднини с особени мотиви). „Беше ужасно, когато хората ме питаха“, казва тя. „Винаги се чувствах адски неподготвена. Все едно си завираха ръцете в отворена рана.“
3. „Не искам деца и въпросите ти ме карат да съм още по-убедена в този си избор.“ Приятелката ми Челси (която казва, че колкото по-възрастна става, толкова по-често ѝ задават този въпрос) предлага това или обратното: „Не може винаги да имаме това, което искаме.“ Понякога с „очевидно всички искат това, което имаш!“ е по-лесно.
4. „Ще имам деца – ако платиш за тях.“ Приятелката ми Джен използва тази реплика пред роднини всеки път, когато я измъчват с такива въпроси, но казва, че когато е възможно, просто избягва събирания, където такъв вид неангажиращ разговор се смята за уместен.
5. „Притеснявам се защо ме питаш това. Имаш ли си всичко, от което имаш нужда?“ Това е от приятелката ми Анна, която е гений на приключването на тъпи разговори. Тя отбелязва, че е добре да се използва не с човека, който се надяваш да ти отпусне жилищен кредит, а да се позабавляваш с някой тъпак от срещата на випуска. Защо да ти пука какво мисли той? Не сте си говорили от 20 години и изведнъж иска да начертае пътя на живота ти вместо теб.
6. „Всъщност посещавам терапевт, за да разбера дали искам да съм майка. Болезнено е, но с удоволствие бих те поканила на следващия ни сеанс, ако е толкова важно за теб.“ Това е от приятелката ми Мелиса, която е имала травмиращо детство и таи смесени чувства относно това дали да стане майка. „Всеки път, когато някой ме попита това, искам да го хвана за ръка и да го замъкна назад във времето, за да види какво ми се е случило. Никога нямаше да посмее да ме пита това, ако знаеше каква кутия на Пандора отваря.“
7. „Кога ще си гледаш твоя живот?“ Приятелката ми София, която има малко момченце, осъзнала, че след като вече е родила, въпросите кога ще има второ станали дори още по-настоятелни. И това довело да някакъв вид прозрение.
„Ето ме, тук съм, имам дете, но не? Не ти допада? Иска ти се да е някак различно, малко по-вляво?“, чуди се тя. „Това ме накара да осъзная, че не става въпрос толкова за житейски процеси, колкото за желанието на хората да опаковат жените в някакво кашонче с конкретна табелка отгоре.“
Споделих това мнение със съпруга ми, докато продължавах с недоволството по темата, след което го попитах какво мисли, че трябва да отговоря.
Той помисли за малко и каза да отговарям така: „Знаеш ли какво? Прав/а си. Не знам какво искам. Защо просто не ми кажеш колко деца искаш да имам, за да се заема с това веднага.“
Това ми напомни защо се омъжих за него, вместо да следвам нечия чужда представа какъв би трябвало да е бракът.
