2. Не позволявайте на идеологиите да ви отклонят от пътя ви.
Тюринг се записал да учи в King’s College в Кеймбридж през 1931 г. Две години по-късно дружеството за дебати на Оксфордския съюз издало прочутата си декларация "Този род няма при никакви обстоятелства да се бори за своите крал и държава". Въпреки че изявлението не е точно пацифистко, то чудесно илюстрирало разочарованието от хода и последиците от Първата световна война.
През 1933 г. Голямата депресия била в разгара си. "Мисля да замина за Русия на екскурзия, но още не съм решил съвсем", пише Тюринг на майка си. Освен това, той се присъединява към организация, наречена Антивоенен съвет (Anti-War Council). "Политически, тя е доста комунистически настроена. Целта й е да организира стачки сред химическите работници, когато правителството се кани да се включва във война", пише Тюринг.
Но, в крайна сметка, той не отишъл в Съветския съюз. Намерил марксистките институции в кампуса за също толкова задушаващи, колкото общинското училище, което посещавал. Тюринг "нямал интерес да организира никого", казва Ходжис, "нямал желание и да бъде организиран". Той избягал от тоталитарната система и не желаел да става част от друга такава. Не само отхвърлил марксистката идеология, но и скоро щял да фокусира скептицизма си върху въпрос, който от години измъчвал теоретичните математици на неговото време: "Може ли, поне на теория, да съществува конкретен метод или процес, с който може да бъде преценено дали което и да е математическо твърдение е доказуемо?".
3. Бъдете практични.
Въпросът, посочен по-горе, е известен още като Entscheidungsproblem на Давид Хилбърт. Хилбърт поставя този и още два въпроса на голяма научна конференция през 1928 г. В един хубав ден през 1935 г., Тюринг лежал на зелена поляна след дълго бягане, когато намерил отговора – как да определим съществуването или несъществуването на такъв "конкретен метод". Той си представил устройство, което функционирало като пишеща машина с неограничен запас от хартия. Можело да печата символи, но и да ги сканира, и да се движи от ляво надясно и от дясно наляво. Такава машина би решила дилемата.
В прочутото си есе "On Computable Numbers, with an Application to the Entscheidungsproblem", Тюринг превежда читателя си през механично конструирани алгоритмични процеси, които демонстрират, че не съществува "конкретен метод" за решаване на всяка математическа задача – машината би изписала "неизчислими" числа, които са по природа нерешими.
Тюринг направил много повече от това да реши сложния философско-математически въпрос. Справяйки се с Entscheidungsproblem, той създал абстрактен формален модел на изчислителен процес, наречен по-късно "машината на Тюринг".
"Алън не само доказал, че не съществува "невероятна машина", която да решава всички математически задачи", обяснява Ходжис, "но в процеса открива нещо също толкова невероятно, идеята за универсална машина, която може да изпълнява функциите на всяка друга".
4. Разделяйте големите проблеми на малки, лесни за изпълнение задачи.
През целия си живот Тюринг показва талант да решава привидно неразрешимите задачи, като ги "накълцва" на по-малки задачки. Ако повечето от нас са били помолени от британското правителство да пробият прочутото криптиращо устройство на Третия райх, Енигма, сигурно би ни хванало страх. Тюринг, сътрудникът му, Гордън Велхман, и техният екип не се чувствали заплашени; те знаели, че тази голяма задача е низ от по-малки.
Устройството Енигма работило като електрическа пишеща машина, но разбърквало буквите по всевъзможни начини в неразгадаеми фрази. Дори разкодиращата машина да попаднела в ръцете на врага, той би бил объркан от броя на възможните системи за разкодиране – "186 милиона милиона милиона" от тях, както отбелязва криптологът Дейвид Хамър.
Германците ежедневно променяли настройките на устройството, сменяли и разменяли местата на роторите му. Нацистките експерти смятали, че дори някой друг да притежавал уменията, за да разкодира съобщенията, кодирани с Енигма, времето, необходимо за това начинание, би направило процеса ненужен.
