Домашни любимци, верни спътници, приятели и понякога идоли на хиляди - ето 8 животни, които са били дълбоко обичани и обезсмъртени от древните владетели, пише Mental Floss.
Буцефал - конят на Александър Велики
Неразделен спътник на владетеля по време на многобройните му походи, името на Буцефал в превод означава бича глава. По всяка вероятност това му име идва от белега, който имал по рождение на муцуната или от клеймото, което се поставяло на конете от тази елитна порода. Според легендата произхожда от конете на цар Диомед. Хранели Буцефал с месото на осъдените на смърт. Александър Велики кръстил град Александрия Буцефалия в днешниата пакистанската провинция Пунджаба на името на любимия си кон. Градът се намира край река Хидасп, където станала решителната битка с индийския цар Пор, където конят се удавил. Александър го погребва тържествено и издига на гроба му паметник.
Гарванът на Аменемхет III
Фараонът е един от най-значителните и успешни управници на Древен Египет, довел Средното царство до нов период на възход. Неговото царуване се счита за златен век в историята на Средното царство на Египет. Според древните историци, той имал опитомен гарван, който можел да доставя съобщения и да се ориентира отлично. За птицата била построена специална гробница.
Котката на принц Тутмос
Котките били почитани особено в древен Египет и доказателство за това идва от гробницата на принц Тутмос, открита през 1892 г. Вътре имало малък и изющен саркофаг с рисунка на котка. Надписите подсказвали, че Тутмос наредил създаването на саркофага в чест на починалата котка и явно после той е сложен в собствената му гробни;а.
Газелата на принцеса Иитемхеб
Дъщеря на могъщ фараон от Тива, принцесата била погребана заедно със своята газела. Животното било мумифицирано и облечено в елегантни копринени платове, а на сакрофага бил изрисуван неговия лик.
Слонът на цар Пор
Пор е известен от древногръцките източници пенджабски Раджа, чийто владения били разположени между реките Джелам и Ченаб по времето на походите на Александър Велики. Перлата на войската му били 120 бойни слона, а самият владетел имал любимо животно. Пор бил много висок мъж и се извисявал величествено от гърба на слона си. В решеващата битка при Хидасп Александър печели, но в знак на уважение към проявената храброст позволява на Пор да запази трона си, като дори му отстъпва част от завладените вече земи.
Бялата сърна на Квинт Серторий
Римският генерал Квинт Серторий e владетел в Испания в продължение на осем години. Местното население го поддържа, след като виждат една бяла сърна като знак, че Серторий e във връзка с боговете. В тежки боеве той се съпротивлява на изпратените от Рим генерали, преди всичко против Гней Помпей Магнус, който идва през 76 пр.н.е. в Испания с 30 000 души. Сърната става символ на генерала и той твърди, че тя му е дадена лично от богинята Диана. За съжаление, животното не му помага, когато по време на банкет е убит от предатели.
Змиьорката на Марк Лициний Крас
Средиземноморските змиьорки били ценен деликатес в древен Рим. Крас се привързал особено към една такава змиьорка в собственото си езеро, че я отрупал със скъпоценности. Тя пък разпознавала гласа му и откликвала на повикването. Когато умряла, той устроил пищно погребение и плакал за нея.
Змията на Тиберий
Тиберий Юлий Цезар Август е римски император от 19 август 15 до 16 март 37. Често бил суеверен и не правел нищо, без да се допита до хороскопа си. Отглеждал собствена змия, която хранел от ръката си и водел със себе си. Уплашил се за живота си, когато намерил огромната змия, която отглеждал изпохапана от мравки – изтълкувал го като предупреждение да се пази от гнева на тълпата. Заради това и други знамения не се решил да посети отново Рим.
