Нацупеното и сърдито дете е само предупреждение за онова, което може да ви се случи. За да сме честни, трябва да кажем, че то може и да НЕ се случи.
Но обикновено точно така започват гневните изблици, характерни за една определена възраст, когато децата все още търсят себе си и не успяват да се справят сами с връхлетелите ги емоции.
Крясъци, тръшкане, хвърляне на предмети по земята, тропане с крак, търкаляне по земята… е само част от възможния репертоар, с който детето ще атакува търпението и нервите ви.
Най-доброто, което може да направите в такава ситуация е да разрешите проблема максимално бързо.
Това не означава да угодите на секундата на детския каприз, а да намерите точното и правилно решение, което ще помогне на детето да се успокои.
А това може да стане само, ако анализирате и откриете кои са причините за неговия гняв.
Според експертите има 8 най-чести, така че първо проверете дали не е някоя от тях.
1.Разочарование
Да опитваш да направиш нещо и да не успяваш, колкото и да се пробваш, е наистина разочароващо, дори и за възрастни.
За щастие това е краткосрочен проблем, който бързо отминава.
В този случай е важно да накарате детето да разбере и да приеме, че понякога няма да получи всичко, което иска или да постигне изведнъж всичко, с което се е захванало.
2. Измама
Когато детето има очаквания, които не се случат, се чувства измамено и разочарованието лесно прераства в гняв.
Затова не е добре да го лъжете (ако това е била причината), а да му обясните как не е възможно сега да стане това, което то иска, но му обещавате да опитате след време.
А ако не зависи от вас, просто поговорете с него и му обяснете отново същото.
3. Тъга
Ако не бъде правилно разпозната и адресирана, тъгата може да се окаже трудна за преодоляване. Най-честата реакция в такива случаи е гняв.
Тъгата обикновено идва след отказан жест на обич, независимо дали става въпрос за приятелчето, с което са се скарали, или сложни отношения в семейството.
Децата имат нужда да се чувстват достатъчно обичани.
4. Страх
Изплашеното дете често реагира с гневни изблици. Страхът, че може да загуби нещо ценно, го кара да прави това.
Спомнете си как то е реагирало, когато за първи път сте го оставили в детската градина. Вероятно се е страхувало, че повече няма да се върнете.
По същия начин детето реагира и за останалите важни неща, които се случват в живота му. Важни в неговата глава и неговия малък свят.
В такива моменти трябва да го успокоите, че вие винаги ще бъдете до него.
5. Нетърпение
Обикновено децата не са надарени с голямо търпение.
Когато те искат нещо, очакват да го получат веднага.
Затова е важно вие да не губите търпение и да опитате да ги разсеете с нещо занимателно.
Продължава на страницата на Новите родители
