9 февруари 1895 г. – Ражда се волейболът!

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

474 г. — След като 7-годишният Лъв II е намерен твърде млад, за да управлява Византийската империя, за негов съимператор е коронован неговия баща Зенон.
1667 г. — Подписано е примирие между Русия и Полша, с което завършва продължилата 13 години руско-полската война.
1822 г. — Хаити напада Доминиканската република.
1822 г. — Окупаторските сили на Хаити, водени от Жан Пиер Бойер, пристигат в Санто Доминго, за да победят новосъздадената Доминиканска република.
1895 г. — Провежда се първо заседание на Правописна комисия за българския език под председателството на Константин Величков.
1897 г. — В Русия започва първото всеобщо преброяване на населението, което установява, че в страната живеят 129 млн. души.
1900 г. — Учредено е състезанието по тенис Купа Дейвис.
1903 г. — Народното събрание отпуска допълнителна помощ за бежанците и пострадалите от Илинденско-Преображенското въстание в размер на 300 хил. лв (след като на 22 ноември са отпуснати 500 000 лв).
1923 г. — В България е съставен нов кабитен с министър-председател Александър Стамболийски.
1934 г. — Гърция, Турция, Югославия и Румъния подписват в Атина Балкански пакт, който цели запазването на геополитическото статукво на Балканите след Първата световна война.
1942 г. — За първи път в САЩ е изпробвано лятно часово време.
1949 г. — България става член на УНИЦЕФ.
1950 г. — Американският сенатор Джоузеф Маккарти обвинява Държавния департамент, че е пълен с комунисти, което разпалва период на силни антикомунистически настроения в САЩ, известни като Маккартизъм.
1951 г. — Създава се Централен архивен фонд към Българската армия.
1960 г. — Актрисата Джоана Удуърд получава първата звезда в Алеята на славата в Холивуд.
1969 г. — Осъществен е първият тестов полет на Боинг-747 Джамбоджет.
1990 г. — Излиза първи брой на вестник Демокрация — първият демократичен ежедневник след комунистическия режим.
1996 г. — Тодор Живков е оправдан от Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния съд по обвинението за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО.
1998 г. — Екатерина Дафовска става първата българска олимпийска шампионка в зимна олимпиада.
1999 г. — Процес срещу българските медици в Либия: Пет български медицински сестри и един палестински лекар са задържани по обвинение, че са заразили с вируса на СПИН 393 либийски деца в детската болница в Бенгази, Либия.
2001 г. — Конституционният съд обявява решението си, че в президентските избори може да се кандидатира само български гражданин, който е живял в България поне 183 дни на година през последните 5 години.

Родени

1773 г. — Уилям Хенри Харисън, президент на САЩ († 1841 г.)
1789 г. — Франц Габелсбергер, немски стенограф († 1849 г.)
1830 г. — Абдул Азис, 32-ият султан на Османската империя († 1876 г.)
1830 г. — Илия Блъсков, български писател († 1913 г.)
1838 г. — Ивлин Ууд, британски фелдмаршал († 1919 г.)
1874 г. — Еми Лоуъл, американска поетеса († 1925 г.)
1885 г. — Албан Берг, австрийски композитор († 1935 г.)
1887 г. — Василий Чапаев, руски военачалник († 1919 г.)
1887 г. — Николай Николаев, български политик († 1961 г.)
1891 г. — Роналд Коулман, английски актьор († 1958 г.)
1892 г. — Кирил Драмалиев, български просветен и държавен деец († 1961 г.)
1910 г. — Жак Моно, френски биолог и биохимик, Нобелов лауреат през 1965 г. († 1976 г.)
1912 г. — Ради Мазников, български футболист († 1944 г.)
1912 г. — Рудолф Витлачил, чехословашко футболист и футболен треньор († 1977 г.)
1914 г. — Ърнест Тъб, американски певец († 1984 г.)
1922 г. — Катрин Грейсън, американска актриса
1928 г. — Ринус Михелс, холандски футболист и треньор († 2005 г.)
1929 г. — Таиджи Касе, японски каратист († 2004 г.)
1931 г. — Йозеф Масопуст, чешки футболист
1931 г. — Томас Бернхард, австрийски писател († 1989 г.)
1932 г. — Герхард Рихтер, германски художник
1938 г. — Минчо Празников, български синоптик
1940 г. — Джон Максуел Кутси, южноафрикански писател, Нобелов лауреат през 2003 г.
1943 г. — Джо Пеши, американски актьор
1943 г. — Джоузеф Стиглиц, американски икономист, Нобелов лауреат през 2001 г.
1945 г. — Мия Фароу, американска киноактриса
1947 г. — Карла дел Понте, швейцарска юристка
1948 г. — Антонио Санини, испански рали пилот
1948 г. — Константин Пуликовски, генерал-лейтенант от Руските въоръжени сили
1950 г. — Антоний Генов, български актьор († 2006 г.)
1959 г. — Али-Бен Бонго, габонски политик
1963 г. — Брайън Грийн, американски физик
1973 г. — Светлана Богинская, руска гимнастичка
1974 г. — Жорди Кройф, холандски футболист
1975 г. — Димитър Дочев, български шахматист
1976 г. — Чарли Дей, американски актьор
1979 г. — Джан Дзъи, китайска актриса
1979 г. — Ирина Слуцкая, руска фигуристка
1983 г. — Димитър Рангелов, български футболист
1996 г. — Джими Бенет, американски актьор
1981 г. — Том Хидълстън, британски актьор

Починали

1450 г. — Агнес Сорел, френска благородничка (* ок. 1420)
1640 г. — Мурад IV, султан на Османската империя (* 1612 г.)
1881 г. — Фьодор Достоевски, руски писател (* 1821 г.)
1897 г. — Димитър Ангелов, български духовник (* ок. 1830 г.)
1905 г. — Адолф фон Менцел, немски художник (* 1815 г.)
1909 г. — Петко Горбанов, български общественик (* 1846 г.)
1920 г. — Екатерина Ненчева, първата българска поетеса (* 1855 г.)
1944 г. — Кирил Пърличев, революционер (* 1875 г.)
1957 г. — Кирил Делирадев, български публицист (* ?)
1957 г. — Миклош Хорти, унгарски адмирал и държавен глава (* 1868 г.)
1961 г. — Григорий Левенфиш, руски шахматист (* 1889 г.)
1970 г. — Итало Гариболди, италиански офицер (* 1879 г.)
1972 г. — Николай Крилов, съветски маршал (* 1903 г.)
1977 г. — Сергей Илюшин, руски авиоконструктор (* 1894 г.)
1978 г. — Хулио Харамильо, еквадорски музикант (* 1935 г.)
1979 г. — Денис Габор, унгаро-английски физик, Нобелов лауреат през 1971 г. (* 1900 г.)
1981 г. — Бил Хейли, американски рок музикант (* 1927 г.)
1984 г. — Юрий Андропов, генерален секретар на съветската комунистическа партия (* 1914 г.)
1985 г. — Атанас Илиев, психолог и философ (* 1893 г.)
1996 г. — Адолф Галанд, германски пилот (* 1912 г.)
1999 г. — Александър Гейщор, полски историк (* 1916 г.)
2000 г. — Шобна Самарт, индийска актриса (* 1915 г.)
2001 г. — Хърбърт Саймън, американски икономист, Нобелов лауреат през 1978 г. (* 1916 г.)
2002 г. — Принцеса Маргарет, сестра на британската кралица (* 1930 г.)