“Не иска да си чисти стаята си, мързи го да си пише домашните – даже раницата за училище не иска да си приготви, мотае се, забравя си тетрадки, химикалки…“ Такива оплаквания имат много майки, но, като имаме предвид, че зад всяка детска грешка стои една по-голяма – родителска, е добре да помислим как се справяме с подобни ситуации.
Психологът Анна Бикова, майка на две деца и автор на книгата „Самостоятелно дете или как да стана мързелива майка“ има някои доста интересни отговори.
„Докато работех като възпитател в детска градина се убедих с очите си колко е пагубна хиперопеката за живота и на родителите, и на техните деца“, разказва Анна. Тригодишното дете, което не може да се обуе, облече само и да отиде само в тоалетната често е следствие на майчината тревога: „Ами ако остане гладно“, „Ами ако се изцапа“…, смята Бикова.
Тя отбелязва, че нуждата от храна е естествена за всяко дете и когато 3-годишното е гладно, ще се нахрани добре, ако има пред себе си чиния с храна. „Научих своите деца да се хранят с лъжичка, когато бяха на една година, а на година и половина те се справяха и с вилицата. Естествено, че яденето беше каша, но този период не продължи дълго. Избирайте кое е по-добре за вас – няколко години да седите пред детето с лъжичка или да го изгубите един месец, за да го научите."
Действайте постепенно
Има майки, които, прочитайки това, може да заявят: „Аз бях дотук, вече ще бъдеш самостоятелен!“ Но единственият резултат от подобни думи е стрес, защото за детето е трудно да се пренастрои рязко, трудно му е да разбере защо мама винаги досега го е хранила, а сега го кара да яде само.
„Старайте се да увлечете малкото в игра, отначало да нахрани любимата играчка, а после са хапне само, предложете състезание по бързо ядене на супа, или кажете „Ти започни да ядеш сам, а аз след пет минути ще ти помогна.“
Друг съвет от психолога е да обявите, че докато детето се храни, ще му четете любимата приказка, или ще звъннете на тате, за да го помолите да купи нещо вкусно за вечеря.
„Непременно хвалете, поощрявайте и мотивирайте. Ако опитът е несполучлив, не му се карайте. Първите успехи вдъхновяват малкото да прави все повече и повече неща самостоятелно.“
Създайте условия за учене
Стремежът към самостоятелност е заложен у всяко дете, затова и главният съвет на психолога към родителите е: „Просто не се намесвайте! Дайте му шанс да се пробва, когато поиска да направи нещо само. И не критикувайте, ако не е идеално.“
Тя дава пример със сутрешното бързане, когато нямаме никакво време да успеем със закуска, обличане, водене в детска градина и незакъсняване за работа – майката сутрин се движи като в забързан кадър, развива невероятни обороти. „Тогава може да помогнете на детето да се облече по-бързо, но вечер, когато се прибирате, не му помагайте – нека само си прибере нещата от детската градина, само да се преоблече и дори да загубите половин час за това, ще икономисате много повече време в бъдеще.“
Забравете за перфекционизма
Още едно препятствие по пътя към самостоятелността – това е желанието на майката всичко да бъде идеално: детето нахранено и чисто, уроците – научени, раницата – готова за деня и всички усмихнати и доволни.
Разбираемо е, че детето ще прави по-бавно и не съвсем перфектно всичко това, но дайте му възможност да се научи!
„Често чувам възражения от майки на ученици: “Ако не му вися над главата, тетрадката ще е цялата в петна, учителката ще пише забележки, ще получава лоши оценки.“
