- Как започнахте с вашата терапия? С какво е различна?
- С жена ми сме танцьори. Ръководех департамент по танци в театралната школа „Емерсън колидж” в Бостън. Търсехме начин да помогнем на нашите студенти да станат майстори в боравенето с техния инструмент на работа, собственото им тяло. За да свирим на цигулка, трябва да овладеем самата цигулка, същото е и с тялото. Започнахме да анализираме в дълбочина движенията и открихме
три вида двигателни системи. Телесните рефлекси, които са напълно автоматични. Умишлените движения, които са под наш контрол, за да се адаптираме в съответствие с външния свят. Но вероятно най-важната част е емоционалната двигателна система, която отговаря на това как се чувстваме. Ако сме щастливи, се движим леко, усмихваме се, леко пружинираме при ходене. Когато сме тъжни, се свиваме, плачем, бягаме и т.н. Започнахме да учим студентите си да използват само по една от тези системи, елиминирайки останалите. Например само рефлекси, без контрол и емоции. Такова е движението на пиян или дрогиран човек. При контролираните движения танцьорите се движеха като роботи. И когато накрая започнаха да се движат единствено емоционално, без никакъв контрол,
всичко наоколо сякаш се взриви. В първия момент те останаха като поразени, имаха усещането, че са достигнали до най-дълбоките си чувства. Но после се разочароваха малко, защото не получаваха никакъв отговор на емоциите си. Чувствата по природа са интерактивни - добре, ще ги изкараш навън, но нали трябва някой да им отвърне. За целта измислихме паралелен отговор за всяка извадена на повърхността емоция. Започнаха да излизат не само настоящи чувства, но също спомени от детството, травми, загуба. Преди да са танцьори, това, разбира се, са хора с целия си емоционален багаж, който никога дотогава не се беше появявал наяве. Правехме го не просто като пърформънс, а търсехме на по-дълбоко ниво незадоволените емоционални нужди на танцьорите. Търсехме онази незавършена брънка от личната им история в миналото, за която измислихме заместител в лицето на идеалния вариант, с идеален баща или майка, които им дават това, от което са имали нужда.
