Родителите постоянно забраняваме разни неща, постоянно се караме. Ако някой можеше да ни запише отстрани, вероятно ще останем неприятно изненадани колко пъти се налага да повтаряме думата „не!“ – най-често крещейки. Вярно е, че децата имат нужда от ясни граници и йерархия, за да растат спокойни и защитени, но също така трябва да растат и щастливи.
Когато постоянно крещим, децата в един момент спират да ни чуват и напълно изключват.
Когато постоянно повтаряме „не“, забраната спира да има тежест.
Ето какви алтернативни начини можем да потърсим, за да заменим „не“ и същевременно да покажем несъгласие:
Вместо да кажем „Не удряй!“, можем да опитаме с: „Прибери си спокойно ръцете!“
Вместо да кажем „Не говори така!“, можем да опитаме с: „Моля те да използваш друга дума!“
Вместо да кажем „Не мрънкай и не реви!“, можем да опитаме с: „Моля, използвай думи, за да те разбера!“
Вместо да кажем „Не мога да те чуя!“, можем да опитаме с: „Говори по-силно / по-ясно!“
Вместо да кажем „Не, няма да ти купя това!“, можем да опитаме с: „Вместо да купуваме това, какво ще кажеш да…“ (отидем на разходка, да подгоним онзи гълъб, да съберем малко кестени и т.н.)
Вместо да кажем „Не се разстройвай!“, можем да опитаме с: „Нормално е да се чувстваш така, но…“
Вместо да кажем „Не, това не е за теб!“, можем да опитаме с: „Това е а еди-кого си , ето го твоето!“
Вместо да кажем „Не може да си играем сега!“, можем да опитаме с: „Искаш ли да си поиграем малко по-късно?“
Дори да не си даваме сметка за това, отрицателните думи влияят на детето. Затова е важно да се опитваме да подбираме думите си. Можем да откажем, без да нараним. Негативният език от страна на родителите е един от най-лошите начини за възпитание.
