Съвсем пророчески актуално звучи сатиричният му стих за политическите напъни:

"Не може да завърже гащи,

а към властта със нокти дращи.

Не може даже да е грешник

с този мозък - гладък като лешник!"

Известен с много таланти, световно признание Ангел Балевски получава с изобретението си "Метод за леене с противоналягане", който разработва през 1961 г. със своя ученик Иван Димов. Затова той носи имената на двамата.

Същността му е, че леярската форма, която е разглобяема, предварително се запълва с газ под налягане, който създава т.нар. противоналягане. Разтопеният метал се въвежда в нея под действието на друго налягане, продукт на газ, бутало, от гравитационни или електродинамични сили. То обаче трябва да е по-голямо от противоналягането. Чрез подходящо съчетаване на големината на противоналягането, свойствата на използвания за това газ, термичното състояние на стопилката и на леярската форма се създава възможност да се окаже желаното комплексно въздействие и да се получи отливка с нови качества. Това обаче дава възможност за нови и доста качествени форми, без никакви шупли и при това идеално гладки. Използва се навсякъде в машиностроенето, а най-популярната и най-елементарната му форма днес е

в алуминиевите джанти на автомобилите. 

В продължение на няколко години академик Балевски в съавторство с проф. Иван Димов създава още 15 изобретения, които изграждат основите на едно ново и както показа практиката - изключително перспективно направление в машиностроенето. Изобретенията им позволяват да се получава винаги бездефектна отливка, от нея да не се отделят газове, да се леят сплави между трудно топими и лесно изпаряеми метали. Леенето с противоналягане обаче остава най-висок връх в нашата научно-техническа мисъл. То е защитено с над 100 патентни документа за изобретения в България и в чужбина. Японците и шведите започват да използват българския метод през 1965 г. Дотогава технологията и машините за нея са продадени в САЩ, Франция, Германия, Египет, Венецуела и др.

В началото на 80-те години методите на Ангел Балевски получиха световно признание като едно от най-значимите инженерни постижения на века. Тогава Институтът по металознание, в който работят Балевски и Иван Димов, получава от фондация "Кьорбер" в Хамбург (Германия) най-авторитетната европейска наградата за научно-технически принос, равностойна на Нобелова награда за инженерно-техническа дейност. Паричната й равностойност е 800 хил. западногермански марки, голяма част от които е персонална за Ангел Балевски и Иван Димов. Те обаче я даряват за развитие на българското машиностроене. Колко ли души ще го направят днес?

Автор: Григор Николов