През 1942 г. в София, най-късно от развитите европейски страни,

е открита Държавната политехника.

Ангел Балевски започва работа в нея и през 1945 г. става професор, едва 35-годишен. Той е създателят на катедрата по механична технология и фабрична организация, както се нарича в началото, а днес "Металознание и технология на металите". Ръководи я повече от 40 години. Нека се подкрепим и със статистика - за 33 години преподавателска дейност той е обучил над 10 хил. студенти. Академик е от 1967 г., а председател на Българската академия на науките от 1968 до 1988 г. С подобно постижение в 143-годишната й история могат да се похвалят само професорът в Харковския университет Марин Дринов и Иван Евстратиев Гешов, който е бил и министър-председател през 1911 г.

Сред другите таланти на академика е и сатиричното, образно и витиевато дар слово. Негови бивши студенти си спомнят, че изпъстрял сложната материя на металите с лични преживявания и собствена житейска мъдрост, афоризми, метафори, анекдоти, че и с цитати от поети, писатели и философи. Любопитно е, че на неговите лекции във ВМЕИ са идвали, при това без никой да ги кара, студенти от СУ "Св. Климент Охридски" и дори от Консерваторията. А умението му да разказва вицове уважаваше дори и Тодор Живков, който, да си го признаем, бил веселяк и често завършвал съвещанията с думите: "А сега, за да се развеселим,

Ангел Балевски ще ви разкаже някой виц за мене.

Той ги колекционира". Истина е обаче, че Ангел Балевски бе член на прословутата му ловна дружинка и дори на 9 ноември 1989 г. бе последният човек, с когото Тодор Живков говори, преди да подаде оставка.

А колкото до прословутото чувство за хумор на академика - веднъж получил награда "втора степен". Негови приятели се поинтересували за научна дейност ли я е спечелил или за разказване на вицове. Той отговорил: "За научна дейност... Ако беше за анекдоти, щеше да е първа степен".

Литературната страст на Ангел Балевски се оказа трайна и към края на живота си той написа и четири книги с философски разсъждения, анекдоти и афоризми: "Наука, човек, общество", "Тревоги", "Българиада" и "Настроения" - малко преди смъртта му през 1997 година.

Ето един стих на равносметка от поета Ангел Балевски:

"Живях живот напрегнат, неспокоен

И силите си залудо пилях.

Сега стоя озадачен, разстроен,

Защото малко истини разбрах."