В живота на големите изобретатели често има една необяснима несправедливост - природата ги е дарила с много таланти, а те трябва да изберат само един отговор на оня екзистенциален въпрос: "Какъв да стана?". От това неписано правило не прави изключение и Ангел Балевски.

Роден е в Троян, но в емигрирал в България стар охридски род, бъдещият академик наследява много таланти. Баща му Тончо, починал, когато Ангел е едва на 4 години, бил занаятчия, но и цигулар, социалистите дори го поканили да води техния струнен оркестър през 1909 г. Братовчед на баща му е борецът за свободата на Македония Васил Балевски, който се бие в най-голямото сражение на ВМРО при връх Ножот през 1907 г. Васил е и социалдемократ, участва във войните в началото на миналия век и е награден с 5 ордена "За храброст". Тази родова връзка вероятно обяснява защо Ангел Балевски се хвърля и в политиката - нещо, за което през последните 20 години е упрекван и заклеймяван като комунист, но такива са превратностите на времето, а и на мисленето ни. 

Един ден Ангел намерил цигулката на баща си и започнал да свири.

Неговият учител от онова време Тончо Цоневски доста по-късно ще каже: "Струва ми се, че ако той бе продължил с цигулката, рано или късно пак щеше да обиколи света, само че не като председател на Българската академия на науките, а като голям цигулар. Не знам защо предпочете науката пред музиката". Самият учен пък ще отговори така: "Следвал съм инженерство, като съм чувствал поезията на техниката, красотата на техниката, целия възторг на техниката...".

Ангел Балевски през целия си живот се определя само и единствено като "инженер". Дори и в годините, когато получава световна слава, той продължава да се представя така при запознанства със светила на науката. Често дори допълва: "И ако би имало прераждане, пак бих станал машинен инженер".

На света той става известен с разработките си в металургията и металознанието. Пътят към тях започва от Троян. Семейството живеело на занаятчийската улица в града и като тръгнел по нея, малкият Ангел не обръщал никакво внимание на другите работилници, а се спирал пред железарската.

Било му интересно как металът почервенява, после се стапя и се огъва като глина.

Това детско любопитство той ще запази щял живот и дори, вече като академик, ще изповядва: "Аз приличам на малко дете, което е намерило няколко лъскави хубави камъчета на брега на океана, ама какво има вътре в океана - не знам, така и ние много малко сме узнали за нашата планета. Туй, което природата е творила милиарди години, не може човек в един период от няколко хиляди години да го разгадае. Особено живата материя, тайната на живата материя и тайната на човека".  

След като взема диплома през 1929 г. от софийската Трета мъжка гимназия, отива в Бърно и завършва машинно инженерство.

Връща се през 1934 г. у нас

и със свидетелство от една от най-реномираните европейски политехники започва работа като... неплатен стажант в работилница. После минава през няколко чугунолеярни фабрики, но интересите му са насочени предимно към цветните метали. Сред първите му разработки са машини за горещото им пресоване и технологии за топене на стомана в електродъгови пещи. Конструира инструменти и устройства за производство на метални изделия чрез студена пластична деформация. Първата му оригинална разработка е нискотемпературен метод и инсталация за добиване на чугун в барабанна въртяща се пещ, загрявана с въглищен прах. Методът се състои в следното - при температура около 105 градуса се отделя водата от рудата, към 400 градуса - хидратната влага, свързана в съединения на шлаката и кокса, и от 400 до 900 градуса се разпадат карбонатите, като се отделят въглероден двуокис и съответният окис. От всичките тези технически термини става ясно, че като краен резултат се получава чист и с високо качество чугун.

Сред изобретенията му е и машина за горещо пресоване на цветни метали.