Tри сценария за макроикономическите последствия у нас от борбата с COVID-19 предлага Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките. Експресният анализ е разработен на базата на информацията за разпространението на заразата и предприетите правителствени мерки, валидни към 12 април т.г., като учените ще актуализират прогнозите си при всяко настъпване на нови и съществени промени.
Първи сценарий. Допусканията са, че пикът настъпва в средата на май и мерките постепенно се отменят, като през втората половина на годината икономиката функционира нормално. Няма втора вълна от заразата. Летният туристически сезон е слабо засегнат (спад до 20%). Глобалната икономика отбелязва лек спад, но темповете на икономически растеж, както и на нарастване на световната търговия, остават положителни. От основните ни търговски партньори най-пострадала е Италия и в много по-малка степен Германия. Външното търсене ще се свие през първото полугодие, но през второто полугодие ще компенсира, като физическите обеми на износа и вноса остават слабо засегнати. Вероятността за такъв вариант се оценява на 20%.
Основните черти на този сценарий са:
- БВП в реално изражение спада с 2.4%. С изключение на правителствените разходи, всички останали позиции от крайното използване са с негативен принос към растежа.
- Инфлацията бележи само леко нарастване спрямо предходната година.
- Обемите на външната търговия намаляват, по-осезателно при вноса. Текущата сметка (основно поради слаб туристически сезон) се влошава.
- Пазарът на труда изпитва умерено негативен шок, като безработицата нараства до 6.9%.
- Бюджетните приходи са по-ниски от планираните с 1.9%, а разходите са по-високи с 1.7%. Вместо балансиран бюджет, ще има дефицит от 1.5% спрямо БВП. Дефицитът се покрива с емитиране на нов дълг в размер на 2.5 млрд. лв. Фискалният и валутният резерв остават на приблизително същите нива.
- Правителственият дълг се увеличава до 21.7% от БВП.
При този сценарии се очакват коефициент на заетост 62.6%, на безработица 6.9%, и на икономическа активност 67.2%. Този вариант се приближава до предложените от Министерство на финансите 2.2 пр.п. по-висока безработица в сравнение с 2019 г. в основанията за актуализация на Бюджета (април 2020)9, както и до регистрирания коефициент на безработица през 2009 г. При този сценарий безработните в края на годината ще бъдат 203.3 хил. души, или с 63.2 хил. души повече в сравнение с 2019 г. Заетите ще намалеят с 369.5 хил. души.
Втори сценарий. Допусканията са, че пикът настъпва в края на юни до средата на юли. Мерките постепенно се отменят, но е възможно повторно въвеждане на някои от ограниченията. Летният туристически сезон е сериозно засегнат (спад с около 50%). Глобалната икономика отбелязва спад (1-3%), като темповете на икономически растеж и обемите на световната търговия са отрицателни. Всички страни от ЕС са засегнати, което води до спад във външното търсене. Вероятността за такъв вариант се оценява на 60%.
Основните черти на този сценарий са:
- БВП в реално изражение спада с 4.3%. С изключение на правителствените разходи, всички останали позиции от крайното използване са с негативен принос към растежа, като с най-силен спад е капиталообразуването.
- Инфлацията се ускорява до 4.2% на средногодишна база. Противодействащ фактор за по-висока инфлация (породена от евентуална дефицитност на някои предимно вносни стоки) е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите.
- Обемите на външната търговия намаляват значително, а текущата сметка (главно поради слаб туристически сезон) се влошава с повече от 1 млрд. евро.
- Пазарът на труда изпитва негативен шок, като безработицата се удвоява спрямо предходната година и достига 10% от работната сила.
- Бюджетните приходи са по-ниски от планираните с 9%, а разходите остават в рамките на планираните със ЗДБ, но ще има пренасочване на разходи в секторите здравеопазване и социално подпомагане за сметка на капиталови разходи. Бюджетният дефицит достига 2.5% спрямо БВП и се покрива с емитиране на нов дълг в размер на 3.8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 500 млн. евро.
При тозии сценарий се очаква коефициент на заетост 60%, на безработица 10%, на икономическа активност 66.7%, 2651.9 хил. заети, 294.7 хил. безработни. Безработните ще са с 154.6 хил. души повече от тези през 2019 г., а заетите – с 484.4 хил. души по-малко. Това е вариант, който не предполага съществено подобрение на ситуацията в икономиката и на пазара на труда, която се наблюдава в края на март и началото на април.
- Правителственият дълг се увеличава до 23% от БВП.
