Причините за енергийната бедност са комплексни, което затруднява формулирането на ясна и обща дефиниция на този феномен, а също и намирането на универсален подход за неговото разрешаване. В публикацията се подчертава необходимостта от ангажиране на местните власти и общности в търсенето на ефективни методи за справяне с енергийната бедност. Представя се мрежата от енергийни поддръжници и ментори, създадена в рамките на проект POWERPOOR, финансиран по програма Хоризонт 2020 на ЕС, като надеждно средство в борбата с високите сметки и неефективното потребление на електричество. Разглежда се какво представлява едно бюро за намаляване на енергийната бедност и по какви въпроси гражданите могат да се консултират там. Обсъжда се въпросът за „скритата“ енергийна бедност и как домашните посещения на енергийните поддръжници могат да помогнат не само за идентифицирането на тази бедност, но и за нейното намаляване. 

Енергийната бедност е глобален проблем, който засяга не само отделни хора и семейства, но и цели общности. Най-общо енергийната бедност се разбира като набор от условия, при които „определени граждани или домакинства не са в състояние да отопляват или охлаждат жилищата си, или да си осигуряват енергия за други необходими услуги в домовете си на достъпна цена“. Това е „неспособността да се реализират основни способности като пряк или косвен резултат от недостиг на достъпни, надеждни и безопасни енергийни услуги и като се вземат предвид наличните разумни алтернативни средства за реализиране на тези способности”. 

България е поставена на първо място в ЕС по процент на енергийно бедни граждани за 2020 г.

според статистиката. В допълнение, високите нива на инфлацията в страната през последните години изострят още повече проблема, тъй като покачването на цените излага най-уязвимите домакинства на още по-голям риск от енергийна бедност. 

Енергийната бедност е резултат от ниски доходи, високи разходи за енергия и енергийно неефективни домове. Проучванията показват, че проблемът има сериозно отражение върху здравето на хората и води до по-висока смъртност през зимата или лятото, повишен риск от респираторни заболявания, социална изолация и нарушения на психичното здраве. Изпробвани са различни подходи за дефиниране на явлението, както според количествени показатели (разходите на домакинствата за енергия спрямо доходите им, налични средства под прага на бедност след изваждане на разходите за енергия от доходите и т.н.), така и според качествени показатели (консенсусен подход). 

Както и други европейски държави, така и България все още няма официална дефиниция за енергийна бедност. 

По-точно, дефиницията вече е изготвена и предстои да бъде гласувана на правителствено ниво, за да може да влезе в сила. Необходимостта от този инструмент за определяне на енергийно бедните в страната е безспорна, а ползата от прилагането му ще е от ключово значение за справяне с проблема. Целта на дефиницията е да обхване всички граждани и домакинства, които по един или друг начин страдат поради недостиг на достъпни, надеждни и безопасни енергийни услуги, за да могат тези хора да получат необходимата подкрепа. Неизбежно обаче отделни граждани, както и цели общности, са в риск да останат извън тази дефиниция и съответно да не им бъде оказана помощ. Това са най-често социално слаби лица или маргинализирани групи, които няма как документално да обосноват ситуацията си на енергийна бедност поради най-различни причини, например защото: 

  • живеят в незаконни жилища или в сгради, на които не са собственици; 
  • нормативно разходите им са недопустимо високи, поради остарели и неефективни електрически уреди; 
  • домовете им не могат да бъдат адекватно отоплявани/ охлаждани поради липса на изолация, лошо състояние на дограмата и т.н. 

Феноменът енергийна бедност е многостранен и е обвързан с различни други аспекти на бедността – като ограничен достъп до чиста вода, замърсяване на атмосферния въздух, липса на енергийна инфраструктура, ограничени възможности за транспорт, за образование, затова 

справянето с енергийната бедност е възможно само, ако се вземат под внимание местните социални и икономически характеристики, както и регионалните особеностите на околната среда.

Ролята на местните власти в прехода към по-устойчиво бъдеще е ясно призната в Целите на ООН за устойчиво развитие, когато се поставя Цел 7 за чиста и достъпна енергия за всички: „Осигуряване на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и съвременна енергия за всички, за да се повиши качеството на живот и да се подобри енергийната сигурност.“

Европейската комисия също приема тези цели и насърчава политики и инициативи за овластяване на градовете и общностите при предприемането на действия по отношение на климата и енергията на местно ниво. Потенциалът на местните власти да се справят ефективно с енергийната бедност варира в рамките на ЕС, тъй като страните членки се различават по своите административни структури, по нивото си на технически опит, по наличието на средства и ангажираност за справяне с проблема. 

Няколко различни програми на ЕС предоставят финансиране за проекти, насочени към намаляване на енергийната бедност и подпомагане на уязвимите потребители в прехода към по-зелена и по-устойчива Европа. В тази публикация е направен обзор на различни проекти в сферата на устойчивата енергия и климат в подкрепа на гражданите.

Един от тези проекти е POWERPOOR, който има за цел да подкрепя енергийно бедни граждани и да ги насърчава да участват в съвместни енергийни инициативи. 

В проект POWERPOOR, финансиран по програма Хоризонт 2020 на ЕС, участват 14 партньори, предимно регионални организации и европейски асоциации от 11 европейски държави (Белгия, България, Хърватия, Естония, Германия, Гърция, Унгария, Латвия, Люксембург, Португалия и Испания), от различни географски региони на Европа (Северна, Южна, Източна и Западна Европа). Партньорите са ангажирани с намаляването на енергийната бедност, желаят да изградят капацитет и да споделят своя опит, а участието им в други свързани европейски проекти допринася за използването на съществуващите синергии, както и за формирането на нови.

Подходът POWERPOOR се съобразява с ограниченията, но и с възможностите на ролята на местните власти, като предлага предприемане на действия на местно ниво чрез съвместни енергийни инициативи, например обучения за пестене на енергия, енергийни общности и кооперативи. Това, заедно с Целта на Споразумението на кметовете, която ангажира подписалите Споразумението да предприемат действия в подкрепа на Целта на ЕС за намаляване на парниковите газове с 55% до 2030 г. и постигане на нулеви емисии до 2050 г., както и приемането на съвместен подход за смекчаването на изменението на климата и адаптирането към неговите последствия могат да накарат местните власти да предприемат ефективни действия в услуга на енергийно уязвимите граждани и да подобрят местното енергийно планиране.

Каква е ролята на енергийните поддръжници и ментори и как те могат да подпомагат гражданите?

За осъществяването на връзка между местните власти, заинтересованите лица и енергийно бедните граждани, проект POWERPOOR изгради мрежа от Енергийни поддръжници и ментори. Това са хора, които обикновено са ангажирани в сферата на енергийната ефективност и ВЕИ, или на социалната справедливост, или са служители в местни общински служби, или дори частни лица, които се интересуват от проблема на енергийната бедност и биха искали да помогнат за решаването му. Всички те са преминали през специализирани обучения, положили са успешно изпитите и накрая получават сертификат. Те доброволно правят посещения по домовете, за да помагат на гражданите да подобрят условията си на живот чрез прилагане на достъпни обновявания и промени в поведението, които да повишат температурния комфорт на жилищата и да намалят сметките за електричество. 

Целта на енергийните ментори е да консултират местните власти и други заинтересовани организации по въпросите, свързани с енергийната бедност, както и да организират и обслужват местни бюра или т.нар. енергийни офиси за намаляване на енергийната бедност. Такива енергийни офиси бяха създадени в София и Пловдив по време на пандемията COVID-19 и започнаха да консултират гражданите относно пестенето на енергия и инсталирането на ВЕИ в момента, когато се разрази глобалната енергийна криза. Целта на бюрата е да предоставят информация и консултации по въпроси, свързани с потреблението на енергия в домакинствата, да съдействат на гражданите за ограничаване на разходите за енергия, за намаляване на енергийната бедност или нейната превенция. С енергийните поддръжници и ментори гражданите могат да се свържат чрез Бюрата за намаляване на енергийната бедност. 

Дейността на енергийните поддръжници е насочена към идентифициране на енергийно бедни домакинства и предлагане на съвети за ограничаване или решаване на проблема. Енергийните поддръжници извършват кратък енергиен одит с помощта на Инструментариума POWERPOOR. В зависимост от енергийното състояние на жилището, те препоръчват лесни и достъпни мерки за повишаване на енергийната ефективност и намаляване на сметките за електроенергия, както и промени, свързани с навиците на домакинството, за да не се изразходва излишно електричество. Идеята е точно тези хора да бъдат на разположение на енергийно бедните домакинства, но и на всеки, който иманужда от подобряване на температурния комфорт на дома си и от намаляване на сметките.

Извършените посещения на енергийно бедни домакинства в България и в останалите 7 страни с пилотни програми са важни за задълбоченото разбиране на проблема, основано върху данни, събрани от конкретни случаи на енергийна бедност и техните особености. 

В България феноменът, който изисква по-специално внимание, е така наречената „скрита“ енергийна бедност. 

Повечето финансово уязвими домакинства не използват уредите си за отопление през по-голямата част от деня през зимата, а през лятото никога не охлаждат дома си, за да не получат непосилна за тях сметка за енергия или за да не изгорят голямо количество дърва за огрев, въглища или пелети. По този начин те не оставят сметките си за енергия неплатени, не задлъжняват към доставчиците на дърва или пелети, но всъщност температурата в жилищата им съвсем не е подходяща за приемливо качество на живот и това се отразява както на здравето на гражданите, така и на тяхното психическо състояние и на социалната им активност.

Особен случай на „скрита“ енергийна бедност са някои граждани с ниски доходи, които живеят в централните квартали на София. Най-често това са наследници на семейни жилища в сгради от началото на миналия век, които нямат финансова възможност да се погрижат за осъвременяване на енергийната ефективност на дома си. Те са собственици на имоти с висока пазарна стойност, често пъти дори паметници на културата, но поради семейни обстоятелства или други причини не са в състояние да се възползват от продажбата/замяната на жилището си с по-малко или енергийно по-ефективно. В много от случаите това са възрастни хора или самотни майки, които се оказват задлъжнели с непосилно високи сметки и дадени на съд от дружествата за топлофикация, с които е почти невъзможно да се прекратят договорните отношения от единични клиенти.

Енергийните поддръжници, които правят посещения по домовете, могат да извършат опростен енергиен одит и да оценят конкретната ситуация, да препоръчат достъпни и лесни за прилагане мерки за подобряване на енергийната ефективност на жилището и повишаване на температурния комфорт. 

Проучванията сочат, че поради възрастта на сградния фонд и липсата на поддръжка наличните жилища в България са в много тежко състояние, особено тези в отдалечените райони на страната. Според експертите, 

около 9% от жилищните сгради в България трябва да бъдат съборени, а други 70% подлежат на основен ремонт, включително и на енергийно обновяване

При това положение не е изненадващо, че в много случаи енергийната бедност може да бъде до голяма степен намалена, ако се извърши енергийно обновяване на жилището или пък на собствениците се осигури достъп до ВЕИ. Но такива решения изискват влагането на средства, с които гражданите невинаги разполагат. В други страни, където проблемите с енергийната бедност са сходни, например Хърватия или Гърция, енергийно бедните домакинства имат възможност да се присъединят към енергийни общности или кооперативи и така могат да споделят предварителните разходи по обновяването на сградата или инсталирането на ВЕИ, или да кандидатстват заедно за банков кредит, а също и да се възползват от кампания за колективно финансиране. В България вече съществуват няколко организации, които по своята дейност приличат на енергийни общности, например www.izgrei.bg, но тъй като в средата на октомври т.г. беше приет закон за енергийните кооперативи, те са регистрирани по друг начин, което усложнява процедурата по приемане на нови членове. 

Една от дейностите на POWERPOOR беше създаването на уеб базирания инструмент POWERFUND, който има за цел да подпомага енергийно бедните граждани в цяла Европа да се информират относно колективни иновативни действия за справяне с енергийната бедност. Инструментът предоставя на потребителите онлайн пазар за инициативи за колективна енергия, като енергийни общности и кооперации, както и отворено пространство, където да научат за иновативни финансови инструменти като колективно финансиране и как да използват неговия потенциал за преодоляване на икономическите и финансови бариери, които възпрепятстват участието в енергийния преход. 

По цял свят кражбите на електроенергия са кошмар за доставчиците и застрашават енергийната сигурност на всички. През последните няколко години електроразпределителните дружества в България успаха да намалят драстично случаите на нерегламентирано потребление в селищата и кварталите с рискови потребители. Не трябва да забравяме обаче, че в тези райони по-голямата част от населението страда от хронична енергийна бедност и кражбите на електроенергия са вследствие на невъзможността на тези хора да си осигурят достъп до услугата по друг начин. Засиленият контрол и внедряването на електромери с дистанционно отчитане са ограничили опитите за манипулация на уредите и неправомерните присъединявания, но причината за тези незаконни действия си остава. 

Справянето с енергийната бедност изисква достъп до ВЕИ, повишаване на енергийната ефективност, подобряване на инфраструктурата и достъпа до електроразпределителната мрежа, въвеждане на законодателство и политики за подкрепа на уязвимите потребители.

 Ролята на Мрежата от енергийни поддръжници и ментори на POWERPOOR е да осигури социално включване и да работи за устойчива и споделена енергийна система, която да е от полза за цялата общност. 

В стремежа на модерното общество към по-устойчиво климатично бъдеще, в, което опазването на околната среда и намаляването на човешкото въздействие върху климатичните промени са приоритет, прозрачността, солидарността и социалната отговорност трябва да бъдат от първостепенна важност. А работата с местните власти и мотивирането на заинтересовани лица вече са утвърдени като успешни практики за ангажиране на цели общности при подпомагането на енергийно уязвимите домакинства. Но опитът на POWERPOOR доказа, че най-ефективни са посещенията на енергийно бедните домове, защото дават възможност на енергийните поддръжници и ментори да се запознаят лично с условията на живот в енергийна бедност и да окажат реално съдействие за решаването на проблема. За участниците в POWERPOOR от България, както и за всички членове на консорциума, се наложи изводът, че енергийният преход в никакъв случай не може да бъде за сметка на социалната справедливост, че това трябва да е добре планирана трансформация, при която никой да не бъде изоставен.

Автор: Лили Щамлер / Климатека

Лили Щамлер е част от авторския екип на Климатека. Тя е главен експерт в Софийската енергийна агенция “СОФЕНА”, работи като консултант в областта на енергийната ефективност на ниво домакинства и за намаляване на енергийната бедност. Участва в проекти, свързани с обучения на граждани с цел повишаване на тяхната компетентност по отношение на потреблението на енергия и внедряване на енергоспестяващи мерки.

В публикацията са използвани материали от:

  1. Thomson, H., & Bouzarovski, S. (2018). Addressing energy poverty in the European union: State of play and action. EU Energy Poverty Observatory, Manchester. 
  2. Day, G.Walker, N.Simcock, Conceptualising energy use and energy poverty using a capabilities framework, EP93 (2016) 
  3. Statista, Share of households unable to keep their home adequately warm in the European Union in 2020, by country 
  4. ООН Глобални цели за устойчиво развитие, Цел 7
  5. Analysis of the state of the housing sector. National Centre for territorial Development, 2017