ЕК представи амбициозен План за достъпна енергия: какво означава това за България?

• „Чистата индустриална сделка“ е новата рамка за икономическо развитие, която надгражда и допълва Европейската зелена сделка.
• Предвижда се до 2030 г. изкопаемите горива да представляват под 20% от енергийния микс на ЕС. Това е само след 5 години.
• Внедряването на ВЕИ ще създаде нови работни места и ще увеличи доходите на хората.
• По-евтината енергия ще намали разходите на бизнеса, ще повиши конкурентоспособността му и ще подкрепи преодоляването на енергийната бедност.
• България ще намали зависимостта си от въглища и вносни горива чрез възобновяема енергия, с което ще помогне на индустрията, отоплението, икономиката и устойчивото развитие

В динамичния и глобален свят, в който живеем, мнозина повярваха, че някой или нещо може да спре зелената енергийна трансформация в Европа и по света.

На 26 февруари 2025 г. Европейската комисия представи „План за действие за достъпна енергия“ (Action Plan for Affordable Energy), който е част от т.нар. „Чиста индустриална сделка“ (Clean Industrial Deal) – новата рамка за икономическо развитие на Европа, която надгражда и допълва Европейската зелена сделка. Именно по този модел ще се развива законодателната програма на ЕС в петгодишния мандат на новата Европейска комисия и ще има и директно отражение върху финансирането с публичните средства на държавите членки в следващия програмен период на ЕС за периода 2028-2034 г.

ОЩЕ ОТ #климат

Основната цел на Плана за достъпна енергия е да намали цените на енергията за домакинствата и бизнеса, да ускори декарбонизацията на индустрията, и да гарантира енергийна независимост и сигурност на ЕС.

Тереза Рибера, изпълнителен вицепрезидент на ресор „Чист, справедлив и конкурентоспособен преход“ в ЕК, каза:

„Не може да има зелен преход без достъп до енергия на достъпни цени за всички. Чрез намаляване на сметките за енергия този план ще бъде от полза за европейските граждани и ще гарантира, че европейските компании ще се придържат към курса на декарбонизация, ще процъфтяват икономически и ще станат по-конкурентоспособни на световната сцена. В същото време той ще гарантира, че преходът ще остане социално справедлив процес и никой няма да бъде изоставен (No one left behind).“

Всъщност, с този план започва нова вълна на ускорено внедряване на алтернативните енергийни решения и подкрепя енергийните иновации, защото това е единственият начин в ЕС да намалим разходите си за енергия, да ограничим зависимостта си от изкопаемите горива, особено вносните, и да станем по-конкурентоспособни в глобален контекст.

В Плана ЕК подчертава, че високите енергийни разходи, зависимостта от вносни изкопаеми горива и недостатъчната интеграция на мрежите са основните предизвикателства пред енергийната политика на ЕС. С този план Комисията поставя фокус върху енергийния преход, модернизацията на инфраструктурата и приоритизиране на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) от целия спектър.

*Четирите стълба на Плана за действие за достъпна енергия. Източник: ЕС*

Какви са основните мерки според Плана за достъпна енергия за ускорено навлизане на ВЕИ в ЕС?

Планът ще се фокусира върху финансовите механизми, олекотяване на административната тежест, междудържавната инфраструктура и електрификацията, за да отговори на бързите темпове на промяна:

Продължаване на посоката за ускорена електрификация и преход към чиста енергия:
- ЕС ще разширява дела на ВЕИ в енергийния микс, като залага основно на вятър, слънце, геотермална енергия и термопомпи. В повечето от тези технологии, ЕС е глобален лидер и производител.
- Ще се търси приоритетно разрешаване на нови ВЕИ проекти чрез опростени административни процедури.
- Ще се работи активно за подобряване на интеграцията на ВЕИ чрез интелигентни мрежи и батерийно съхранение.
Увеличаване на инвестиции в инфраструктура и междусистемни връзки:

Предвиждат се 584 млрд. евро до 2030 г. за подобряване на електропреносните и разпределителните мрежи в ЕС.
На следващо място, по-добро междусистемно свързване между държавите за оптимизиране на капацитетите на ВЕИ и споделяне на евтина енергия между държавите.

Създаване на финансови механизми за подкрепа на ВЕИ:

Ще се насърчават сключването на дългосрочни договори (PPAs), за да се поддържат стабилни цените на чистата енергия.
Ще бъде осигурена и държавна подкрепа за бързи инвестиции в електроразпределителните мрежи.

Крайната цел на Плана е намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, особено вносните

Предвижда се до 2030 г. фосилните горива да представляват под 20% от енергийния микс на ЕС (за 2024 г. процентът е 29%).

В допълнение се очаква и икономия от 130 млрд. евро годишно от внос на изкопаеми горива, с потенциал сумата да стигне до 260 млрд. евро през 2040 г. За сравнение след внедряването на Европейската зелена сделка в момента икономията е 60 млрд. евро на година. Това са спестени пари.

Какви ще бъдат икономическите ефекти от Плана?

1. Повишаване на доходите ни – Внедряването на ВЕИ ще разкрие нови работни места, особено в строителството, поддръжката и експлоатацията на ВЕИ мощности. Припомняме, че в ЕС вече има над 4 милиона зелени работни места — само във ВЕИ индустрията те са повече от 1,5 милиона или 10 пъти повече заети от сектора на въгледобива.

2. Намаляване на разходите за бизнеса – Чрез по-евтина електроенергия и топлинна енергия от ВЕИ, фирмите ще бъдат по-конкурентоспособни, ще се позиционират по-добре на пазара и ще имат по-ниски оперативни разходи.

3. Преодоляване на енергийната бедност – Намалените цени на електроенергията и топлинната енергия ще облекчат домакинствата, които в момента трудно покриват разходите си за отопление и електричество.

Какво означава всичко това за хората и икономиката на България?

България е сред държавите, които ще усетят голямо положително въздействие от новата енергийна рамка. Досега разчитахме на въглища и вносен природен газ и петрол, но с новите мерки фокусът ще се премести върху ВЕИ.

*Карта на геотермалния енергиен потенциал в България. Източник – БАГЕ*

Геотермалната енергия се очертава като стратегическа възможност и решениe за България

Геотермалната енергия може да се окаже един от най-перспективните източници на чиста и базова енергия с постоянни цени. България разполага с огромен геотермален потенциал, който може да се използва както за отопление, така и за производство на електроенергия, но също и охлаждане, а индустриалната ѝ употреба може да покрие почти всички сектори.

Геотермалната енергия се изгражда три пъти по-бързо, на два пъти по-ниска цена от ядрената енергия. На редица места по света е и по-евтина от конвенционалните централи на изкопаеми горива.

Включването ѝ в енергийния микс може да осигури стабилни и предвидими разходи за енергия в дългосрочен план. Това ще позволи стабилна и прогнозируема трансформация на енергийния сектор, в който изкопаемите горива заемат все още основен дял.

И най-важното, геотермалната енергия, в капацитета си за производство на електрическа енергия, притежава инерционните сили за балансиране честотата на тока в мрежата и е единствената 24/7 ВЕИ технология с по-високо КПД дори от централите на изкопаеми горива.

Малко обобщени прогнози за ЕС:

До 2040 г. геотермалната енергия може да осигури следното:

15% от производството на електроенергия в комбинация с услуги за стабилност и гъвкавост;
75% от нуждите за отопление и охлаждане в ЕС в жилищни, обществени и търговски сгради;
65% от нуждите за отопление и охлаждане в хранително-вкусовия сектор;
25% от топлинната енергия за ниски и средни промишлени процеси при температури под 200 °C (половината от емисиите от промишлените процеси в ЕС идват от употреби под 200 °C);
10% от търсенето на литий и други суровини в ЕС.

Европейската комисия отново демонстрира политическа воля. „Чистата индустриална сделка“ има икономическа и енергийна логика. Възобновяемите енергийни източници и новите енергийни решения са единственият избор, който стои пред Европа. Т.нар. зелена енергийна трансформация не може да бъде спряна. Тя вече е наложителен и естествен процес на развитие и гаранция за успех.

Ще има ли България необходимата политическа воля, също, да се възползва от възможностите си и да прояви смелост да прилага иновации. Намираме се в свят, в който нуждата от чиста, достъпна, бърза и евтина енергия за нуждите ни трябва да е новото нормално.

Автор: Георги Стефанов / Климатека

Георги Стефанов е автор в Климатека. Той е експерт по климат, енергийни политики и зелена икономика с над 20 години опит в устойчивия преход към нисковъглеродна икономика. Ръководил е климатичната и енергийна програма на WWF България (2008-2021) и е бил началник на кабинета на вицепремиера по климатични политики (2022-2023). Активно участва в европейските климатични политики, включително Зелената сделка и декарбонизацията на индустрията. Той е университетски преподавател от 16 години, докторант по регионално развитие на въглищните райони и основател на Коалиция за климата – България. Работи по финансови инструменти за възобновяема енергия и интеграция на геотермалната енергия в стратегическите документи на страната. Член на УС в Българската асоциация геотермална енергия.