Топенето на антарктическия леден шелф ще окаже сериозно влияние върху световната океанска циркулация, предупреждават австралийски и норвежки учени. Според проучване на Университета в Мелбърн и Норвежкия изследователски център NORCE Антарктическото околополюсно течение (ACC) може да се забави с около 20% до 2050 г. при сценарий с високи парникови емисии.
Антарктическото околополюсно течение – ключов фактор за климатичната стабилност
ACC е над четири пъти по-силно от Гълфстрийм и играе решаваща роля в глобалната океанска циркулация. То е част от световния „океански конвейер“, който регулира климата, разпределя топлината и свързва Атлантическия, Тихия и Индийския океан.
Топенето на ледената покривка ще увеличи притока на прясна вода в Южния океан, намалявайки неговата соленост и променяйки динамиката на циркулацията. Това може да доведе до значителни климатични промени в различни региони по света.
Последствия от забавянето на океанското течение
Специалистът по флуидите Бишакхдата Гайен, климатологът Таимур Сохаил и океанографът Андреас Клокер са анализирали детайлни симулации на океанските течения и морския лед, за да изследват въздействието на промяната в температурата, солеността и условията на вятъра.
Гайен подчертава, че океанът е изключително сложна и фино балансирана система. „Ако този „двигател“ на океанските течения се повреди, последствията могат да бъдат катастрофални, включително засилена климатична нестабилност, екстремни метеорологични явления и ускорено глобално затопляне поради намаления капацитет на океана да поглъща въглерод“, предупреждава той.
ACC служи и като бариера срещу инвазивни видове, които могат да застрашат крехките екосистеми на Антарктика. Забавянето на течението увеличава вероятността чужди организми да се разпространят в региона, което може да доведе до непредвидими екологични последствия.
Какво предстои?
Климатологът Таимур Сохаил отбелязва, че дори при по-ниски парникови емисии, ефектът ще бъде сходен, ако топенето на антарктическия лед се ускори – сценарий, предвиден от други изследвания.
Тези резултати подчертават необходимостта от спешни мерки за намаляване на глобалното затопляне и ограничаване на парниковите емисии. Стабилността на океанските течения е от решаващо значение за климата на Земята и за запазването на баланса в екосистемите по целия свят.
