Мощно земетресение с магнитуд 7,7 разтърси Мианмар, като епицентърът му бе в района на Сагайн, близо до град Мандалей. Трусът причини сериозни щети и жертви в страната, а също така усети се и в съседен Тайланд. Учените разясняват причините за земетресението, както и неговата разрушителна сила.

Защо Мианмар е уязвима за земетресения?

Мианмар се намира на границата между две тектонски плочи и е сред най-сеизмично активните региони в света. Въпреки това, в района на Сагайн силни и разрушителни земетресения са сравнително редки. Джоана Фор Уокър, професор по земетресения в Университетския колеж в Лондон, обяснява, че границата между Индийската и Евразийската плоча преминава през средата на страната.

"Плочите се движат хоризонтално една покрай друга с различна скорост. Това предизвиква земетресения с 'приплъзване', които обикновено са по-слаби от тези в 'зоните на субдукция', но все пак могат да достигнат магнитуд 7 до 8", казва тя.

Какво направи земетресението толкова разрушително?

През последните години Сагайн е бил засегнат от няколко земетресения. Например, през 2012 г. трус с магнитуд 6,8 отне живота на поне 26 души. Според Роджър Мъсън от Британската геоложка служба, малката дълбочина на труса е основната причина за сериозните щети.

Според Геоложката служба на САЩ, епицентърът на земетресението е бил на дълбочина едва 10 километра. Учените обясняват, че когато земетресението се случва на такава малка дълбочина, ударните вълни не се разсейват и достигат повърхността с пълната си сила. Това прави разрушенията много по-големи, особено за сградите в района.

Подготвена ли беше Мианмар за земетресението?

Според експертите, жертвите от земетресението в Мианмар може да варират между 10 000 и 100 000 души. Икономическото въздействие от труса може да достигне до 70% от БВП на страната. Роджър Мъсън обяснява, че тези прогнози се базират на данни от минали земетресения в региона.

Малката честота на големи земетресения в района на Сагайн означава, че инфраструктурата не е била изградена с оглед на толкова мощни сеизмични събития. Тъй като този регион не е известен със силни земетресения, изграждането на сгради и инфраструктурата не е било съобразено с тези рискове. Мъсън посочва, че последното голямо земетресение в региона е било през 1956 г. и тогава е малко вероятно жилищата да са били построени с достатъчна устойчивост на силни сеизмични въздействия.

„Повечето сеизмични явления в Мианмар се случват на запад, а това земетресение беше в централната част на страната“, добавя той.

Заключение

Мощното земетресение в Мианмар напомня за високия риск от сеизмични събития в региона и подчертава необходимостта от укрепване на инфраструктурата и по-добра подготовка за бъдещи бедствия. Учените продължават да изследват причините за труса и начините за намаляване на последствията от подобни катастрофи в бъдеще.