Екип от изследователи от Израел и Швейцария откри, че проливните дъждовни бури, идващи от Атлантическия океан, са основната причина за напълването на езерата в северозападната част на Сахара. Това разкритие бе обявено от Еврейския университет в Йерусалим, цитиран от Синхуа.

Сахара – не винаги суха пустиня

Пустинята Сахара не винаги е била толкова суха, колкото днес. Археологически находки разкриват, че в миналото регионът е бил изпълнен с влажни зони и езера. Въпреки това, точните източници на водата, поддържали тези екосистеми, дълго време оставаха неизвестни.

Ново изследване разкрива източника на валежите

Проучване, публикувано в престижното научно списание Hydrology and Earth System Sciences, комбинира данни от климатологията, метеорологията и хидрологията, за да анализира процеса на напълване на сахарските езера. Учените установяват, че само дълготрайни и интензивни дъждовни бури могат да предизвикат значителни хидрологични промени в региона.

Ключови открития

Изследователите проучват Себха ел Мелах – сухо езеро в Алжир, и анализират дъждовните бури между 2000 и 2021 г. В този период са регистрирани стотици силни бури, но само шест от тях са довели до значително напълване на езерото. Изненадващо, тези мощни валежни системи произхождат от Атлантическия океан, а не от екваториални източници, както се смяташе досега.

Как изменението на климата може да повлияе на Сахара?

Според екипа глобалното затопляне може да доведе до по-интензивни дъждовни бури, които потенциално биха могли да възстановят някои от изгубените водни басейни в пустинята. Това би имало огромно значение за наличието на водни ресурси в региона, както и за местните екосистеми и селища.

Защо това изследване е важно?

Откритията не само помагат да разберем миналите климатични промени, но и предлагат ценни прогнози за бъдещето. Те могат да бъдат от ключово значение за управлението на водните ресурси в пустинните региони и планирането на адаптационни стратегии срещу изменението на климата.

Изследването подчертава нарастващото влияние на климатичните промени върху пустинните екосистеми и предоставя ценни насоки за бъдещите научни и екологични политики.