Изпомпвайки подпочвени води и прехвърляйки ги на друго място, хората са преместили толкова голяма водна маса, че само за периода 1993-2010 г. Земята се е наклонила на изток с близо 80 см, съобщи Phys.org.
Въз основа на климатични модели учените по-рано изчислиха, че през въпросния период хората са изпомпали 2,150 гигатона подземни води, което се равнява на повече от 6 милиметра покачване на морското равнище. Потвърждаването на тази оценка засега обаче е трудно.
Един от подходите е свързан с ротационния полюс на Земята, който е точката, около която се върти планетата. Тя се премества при процес, наречен полярно движение или дрейф, при който позицията на земния ротационен полюс се променя спрямо земната кора. Преместването на водата на планетата оказва влияние върху разпределението на общата й маса. Подобно на добавянето на малка тежест към въртящ се пумпал, Земята се върти по различен начин, когато водата се мести от едно място на друго, пише БТА. „Ротационният полюс на Земята всъщност се мести много“, казва Сео Ки-веон , геофизик от Националния университет в Сеул, който е ръководител на изследването. „Нашето проучване показва, че сред причините, свързани с климата, преразпределението на подпочвените води всъщност има най-голямо влияние върху изместването на полюса на въртене“.
На тази илюстрация изследователите съпоставят наблюдаваното полярно движение (червена стрелка, "OBS") с резултатите от моделирането без (син пунктир) и с (синя стрелка с непрекъсната линия) преразпределение на масата на подпочвените води. Моделът с преразпределение на масата на подпочвените води пасва много по-добре на наблюдаваното полярно движение, което показва на изследователите размера и посоката на влиянието на подпочвените води върху въртенето на Земята. Източник: Geophysical Research Letters (2023). DOI: 10.1029/2023GL103509
Способността на водата да променя въртенето на Земята беше открита през 2016 г. и досега конкретният принос на подпочвените води за тези ротационни промени не беше изследван. В новото проучване изследователите първоначално моделират промените в положението на земния ротационен полюс, като разглеждат само ледените покривки и ледниците. Впоследствие учените добавят различни сценарии при преразпределение на подпочвените води.
Моделът съвпада с наблюдаваното изместване на полюса само след като изследователите включват 2150 гигатона преразпределение на подпочвени води. Без него моделът се разминава общо със 78,5 сантиметра, или 4,3 сантиметра на година.
„Много се радвам, че открихме необяснимата доскоро причина за изместването на полюса на въртене“, каза Сео Ки-веон. „От друга страна, като жител на Земята и баща, съм загрижен и изненадан да видя, че изпомпването на подпочвени води е друг източник на повишаване на морското равнище“, добави ученият.
Местоположението на подпочвените води е от значение за това доколко те могат да променят преместването на ротационния полюс на Земята. Преразпределянето на вода от средните ширини има по-голямо въздействие върху ротационния полюс. През периода на изследването най-много вода е преразпределена в западната част на Северна Америка и северозападната част на Индия, които се намират на средни ширини.
Опитите на държавите да забавят темповете на изчерпване на подземните води, особено в тези чувствителни региони, теоретично биха могли да ограничат преместването на полюса, но само ако тези подходи за опазване на околната среда са устойчиви в продължение на десетилетия, казва Сео.
Обикновено полюсът на въртене се променя с няколко метра в рамките на около година, така че изпомпването на подземни води не създава риск от промяна на сезоните. В геоложки мащаби обаче полярният дрейф може да окаже цялостно влияние върху климата, смятат учените.
Изследването е публикувано в Geophysical Research Letters.
