Учени от Университета "Флиндърс" в Южна Австралия смятат, че са намерили отговора на въпроса защо кенгурата се придвижват със скокове. Откритието им се основава на изследване на далечен роднина на кенгуруто – мускусното плъхово кенгуру, което обитава тропическите гори на Австралия.

Каква е връзката между кенгуруто и неговия малък братовчед?

Кенгуруто и валабито са единствените големи животни, които използват скачане като основен начин на придвижване. Досега причината за тази уникална еволюционна стратегия оставаше загадка. Изследването, публикувано в списание Australian Mammalogy, предлага нова перспектива благодарение на наблюдения върху мускусното плъхово кенгуру – малко торбесто животно с дължина около 20 см.

За разлика от своите по-големи роднини, това животно не скача, а използва задните си крака за подскачане, докато предните остават в контакт със земята. Това предполага съществуването на междинен еволюционен етап между ходенето на четири крака и напълно развитото скачане.

Как е еволюирало скачането при кенгуруто?

Според учените, еволюцията на емблематичния начин на придвижване на кенгурата вероятно е протекла по следния начин:

  1. Първоначално предците на кенгурата са се движели на четири крака, както повечето торбести животни.
  2. След това се появили видове, които започнали да подскачат частично, подобно на мускусното плъхово кенгуру.
  3. Впоследствие еволюцията довела до развитието на напълно развитото скачане, което познаваме при съвременните кенгура и валабита.

Какво означава това откритие за науката?

Учените отбелязват, че сред животните с тегло над пет килограма кенгуруто и валабито са единствените, които се придвижват чрез скачане. Някои по-дребни гризачи също използват тази техника, но при по-големите видове тя е уникална.

Изследователите се надяват да открият вкаменелости на далечни родственици на кенгуруто, за да проследят по-точно еволюционния път на този забележителен начин на движение.

Заключение

Откритието хвърля нова светлина върху еволюцията на кенгурата и тяхната уникална форма на придвижване. Това е поредно доказателство за сложните механизми на адаптация в природата и подчертава значението на по-малко известните видове в разгадаването на големите еволюционни загадки.