Нови данни от почвени проби, събрани от далечната страна на Луната, предоставят убедителни доказателства, че в миналото естественият ни спътник е бил покрит с океан от магма. Екип от китайски учени от Китайската академия за геоложки науки, Института за космически науки и Института за геоложки науки в Шандун анализира тези проби, върнати на Земята от мисията Chang’e-6, и публикува резултатите си в престижното научно списание Science.

Първата мисия, събрала проби от далечната страна на Луната

През 2024 г. Китайската национална космическа администрация успешно изстреля космическия апарат Chang’e-6, който достави спускаем модул на обратната страна на Луната. Това е първата мисия, която събира почвени проби от тази недостъпна част на Луната и ги връща на Земята. За целите на изследването учените разполагат с 2 грама лунна почва за анализ.

Сходства между пробите от близката и далечната страна на Луната

Използвайки различни методи за анализ, изследователите сравняват новите проби с тези, събрани от близката страна на Луната. Резултатите разкриват, че базалтът в пробата има сходен състав и изотопни съотношения с този от близката страна. Освен това възрастта на двата вида проби също съвпада, което подсилва теорията, че цялата Луна е била покрита с магмен океан в ранната си история.

Снимка, заснета от панорамната камера на спускаемия модул Chang'e 6.  (CNSA Lunar Exploration and Space Engineering Center)

Как се е образувал магменият океан на Луната?

Според модела на магмения океан Луната е преминала през масивно топене в ранните си етапи на формиране. В резултат на охлаждането и кристализацията на магмата по-плътните материали са потънали и са формирали мантията, докато по-леките материали са останали на повърхността, създавайки така наречения слой KREEP (Калий (K), Редкоземни елементи (REE) и Фосфор (P)).

Значението на откритието

Фактът, че пробите от далечната и близката страна на Луната съдържат подобни KREEP елементи, предполага, че магменият океан е покривал цялата Луна, а не само отделни региони. Това добавя допълнителна тежест към теорията за глобалния магмен океан.

Изследователите обаче отбелязват известни разлики в изотопния състав на пробите, което може да е резултат от различни геоложки процеси, протекли след втвърдяването на магмения океан.

Източник: Phys.org