Барета: Не е проблем да се изкарат без сън 3-4-5 денонощия

Сесийно време винаги ми се е искало да можех да превключа на денонощен режим, за да смогна с ученето. Питала съм се дали е възможно човек да издържи няколко денонощия без да спи, ”зареждайки” се от време навреме единствено с някой друг сандвич?

„Човешкият организъм е много повече от това, което си мислим, че е“, казва Камен. Всъщност не му знам името, настоява аз да му измисля някакво и го кръщавам така, понеже му отива. На 40 г. е, с многогодишен стаж в поделението на Специализирания отдел за борба с тероризма във Враня. Там е бил от 1995 до 2004 г., а сега е извън системата, в частния бизнес, макар това изобщо да не се долавя от глаголното време, което използва, докато говори – за него всичко в системата е „сега”. Няма излишни думи, всяка е добре премерена и изстреляна право в целта.

С Камен говорим за това как човек издържа - физически и психически, има ли някакви тайни, които е добре да знае, за да успее. Най-важно за него е съчетанието между природни дадености, дух и подготовка. И да имаш сърце за това, което правиш.

- При теб как се случи първия път – ти стреля по някого или някой стреля по тебе?

- Обикновено се стреля.

- Ти стреля?

(Кима утвърдително.)

- Има ли разлика между първия, третия и десетия път?

- Има. След първия път ми беше малко... интересно състоянието. Два-три дни се опитвах да си подредя мислите, да анализирам какво се е случило. Има един ефект „тунелно виждане” – когато ти се вдигне адреналинът и трябва да щурмуваш, обикновено периферното зрение се изключва. Затова трябва много подготовка, за да успееш да не влизаш в този „тунел”, да не се фокусираш само върху един обект, а да виждаш всичко. В същото време да игнорираш дразнители като шум, пукотевица, бомбички, димки, които отвличат вниманието ти.

Да речем, че щурмуваме сграда. Пет души сме и всеки си има район. Един влиза вдясно, друг вляво, а трети пак вляво, но в по-далечната стая, и т.н. На вратата обаче се случва нещо и не може да се влезе в левия район - точно тук се „лекува” това тунелно зрение. Ако този пред теб е ранен и не може да си покрие района, ти си задължен да покриеш и неговия, понеже не можеш да разчиташ, че в съседния няма никого. В такъв момент трябва да си събран, да не се разпиляваш. Въпрос на тренировка е. Когато ти се случва по 15-20 пъти на ден, се научаваш, става рутина.

Подготовката е много по-трудна от самата акция, тъй като неизвестните са много повече. Например, правим декор на бар и вкарваме там колеги, които не знаят нито по кое време ще щурмуваме, нито каква е целта ни. Минава известно време, може да ги оставим сутринта и да щурмуваме вечерта. През това време те се движат, както искат, в момента на атаката някой може да стане и да тръгне нанякъде, това променя плана – цялата тази подготовка отнема много повече усилия. При акцията е друго, тя приключва за по-малко от минута. Там просто действаш бързо и нямаш време да изпитваш стрес, страх или каквото и да било.