- Ако всичко мине по план. Но ако възникне нещо, тогава?
- Не го приемам като стрес, приемам го като работа. Тренирам денонощно, знам за какво съм там и знам какво правя. Затова не мога да ти разбера въпроса. Целия стрес – както ти го наричаш – го разбираш впоследствие. Когато излязох навън (от системата), всичко ми беше толкова спокойно, бях като в безтегловност. В поделението си постоянно под въздействието на адреналина и когато излезеш и нищо не ти се случи, ти става банално и убито. Почваш да търсиш нещо друго, което да ти вдига адреналина. Мнозина стават наемници извън България, много са търсени за консултанти в частния бизнес, законни – подчертавам , едни по стрелба, други по тактика. Правят това, в което са най-добри. Не мога да стана счетоводител, разбираш ли?
- И няма такива, които започват да водят „нормален“ живот, да работят в офис?
- Аз поне не познавам.
- А как игнорираш „страничния шум”, когато, например, ранят тежко човек от екипа ти. Не му ли помагаш?
- Не. Ти си имаш задача. Всеки е отишъл доброволно и знае естеството на своята работа. Това също го има в уравнението – да стрелят по теб. Има подсигуряващ екип, който извежда ранения. Това, което е по филмите – да ти гръмнат партньора, ти да зарежеш всичко и да тръгнеш да го спасяваш, не отговаря на реалността. Преодоляваш и продължаваш. Никога не бива да се зацикля. След първия път, за който ти казах (със стрелбата), ако бях зациклил, не знам какво щеше да стане. Ако бях изпданал в някаква апатия, да се питам дали трябваше, дали не трябваше...
- Има ли специална психологическа подготовка за това?
- Не. Има групови срещи с психолог, разговаряме си с него за нещата от живота, после за акциите, но всъщност подготовката е самият опит. След акция медитирам или отивам да тичам. Когато ти се случи веднъж-два пъти (да стреляш по жив човек), почваш да го приемаш за нещо нормално, приемаш го като работа. Ако имаш нужда, ако не се чувстваш добре и си натоварен, можеш да поискаш консултация при психолог, да си вземеш почивка, но дори не си спомням някой да е стигал до психолог. Ако тръгваш да ревеш при всяко нещо, което се случва, просто не си за там.
- Алкохол?
- Много рядко. Нямаш време. Кога да пиеш? По време на работа е забранено, а де факто ти постоянно си на работа, трябва постоянно да си адекватен, не можеш да излезеш и да се напиеш с идеята, че нищо няма да се случи. А и хората вътре са особени, спортисти, нямат нужда от такъв тип разпускане. Затова и поделението е легенда, хората там не са случайни. В началото, когато още нямаше мобилни телефони, имахме по един пейджър. Ако има ситуация, от дежурната стая веднага ни пускат едни кодове на пейджъра и до 30 минути трябва да си се прибрал в поделението, ако си в почивен ден, и да си готов да отидеш на акция. Ако планираш да излезеш извън София, задължително се обаждаш на началника, той преценява колко души остават в бойна готовност и дали има възможност да те пусне. Имало е случаи, при които с месеци не сме излизали от София.
Тунелното виждане се получава при стрелба или друга дейност, свързана с напрягане на очите при стресови ситуации. При не добре трениран човек може да е съчетано с временна загуба на слухови възприятия. Един от начините да излезеш от тунелното виждане е да тренираш тенденциозно да не се съсредоточаваш върху обекта. При стрелба това се прави, като след всеки изстрел по мишената стрелецът се оглежда в двете посоки.
Снимка: Shutterstock
СОБТ е най-елитното формирование на МВР и е на пряко подчинение на министъра на вътрешните работи. Броят на командосите в поделението във Враня е около 150 души. Отрядът води началото си от 1979 г., когато е създаден Самостоятелен специализиран оперативен мотомилиционерски батальон за изпълнение на оперативно-бойни задачи. Създаването му е провокирано от нарастващия по онова време в Европа и света терор на радикални политически и религиозни групи, които започват да рекетират властта с вземането на заложници.
Снимка: Shutterstock
