Мислим какво ще стане, ако не кажем нищо, или ако пробутаме поредната „благородна лъжа“. Избираме да се застъпим за онези, които не могат да се защитят. Водим тежки разговори, защото сме най-подходящите за това – защото можем да го направим с възможно най-много любов и състрадание, и можем да помогнем на другия да се справи с болката.
Защото истината е, че не можем винаги да предпазим хората от болката. Всичко, което можем да направим, е да се борим с хората, които я причиняват. И да покажем, че вярваме в силата на онези, които са засегнати и можем ясно да покажем, че ще останем с тях, каквото и да се случи. Те могат винаги да разчитат на нас.
А приятният човек? Той е до теб само за момента. Стреми се към лесното решение. И често ползата е по-скоро за самия него. Опитваме се да изглеждаме като добри хора, вместо наистина да бъдем добри.
Така че следващия път, когато решите да постъпите учтиво, помислете си – дали просто правя нещо приятно, или постъпвам и като добър човек? – и действайте.
