Навикът да бъдем разхвърляни обаче може да ни направи парии в обществото. Повечето хора посрещат по дрехите, затова, когато колегите видят калабалъка на работното ви място, може да помислят: „Какъв немарливец, вероятно така се отнася и към работата си!”.

И все пак хората, които наистина обичат онова, с което се занимават, могат да направят революция, ако не обръщат внимание на кóсите погледи.

Александър Флеминг и другите велики мърльовци

Сър Александър Флеминг е британски бактериолог, който открива първия антибиотик в света – пеницилина, и така спасява милиони животи.
Колегите на Флеминг обаче честичко му се присмивали: учен, а в лабораторията му цари страшен хаос!

Флеминг пазеше отгледаните биокултури по две-три седмици и, преди да ги унищожи, внимателно ги изучаваше, за да провери дали не се е случило нещо неочаквано и интересно. Историята показва, че ако беше подреден и чистеше след себе си, той не би открил нищо ново.

Това е откъс от спомените на един от лаборантите на учения. Интересното е, че именно безпорядъкът помогнал на Флеминг да направи две изключително важни открития.

През 1922 г. той се простудил. Измъчван от хрема, той сложил малко от сополите си в чинийка на Петри, пълна с бактерии. Там, където попаднал секретът, колониите на микроорганизмите измрели. Флеминг започнал да проучва това явление.

Оказало се, че същото въздействие имат и сълзите, слюнката, частиците жива тъкан. Така Флеминг открил субстанцията лизозим – антибактериален фермент, който се изработва от човешкия организъм.