Възможен е и друг вариант – сместа се изсипва върху гладка повърхност от грубо изтъкано платно, така че водата да може да се отцеди от него. Остава съвсем тънък слой от влакна върху платното, който пак се суши. След време започнали да пресоват хартията.

 Император Хе бил толкова доволен от откритието, че дал на Цай Лун

аристократична титла и го наградил с голямо богатство.

И има защо. По онова време китайският учен се нуждаел от цяла каруца, за да носи няколко броя книги, тъй като писмените документи в Китай били на дървени или бамбукови плочи. Представете си с каква скорост е функционирала при това положение държавната администрация в империята. По това време на европейците им било по-лесно, тъй като разполагали с папирусови свитъци, дошли от Египет.

След откритието на Цай Лун нещата в Китай много се променили. Хартията му била лека, тънка и издръжлива, и най-важното – евтина .

 А най-голямото й предимство било, че можела да се произвежда масово.

 Ето какво пише в официалната му биография, съчинена по-късно в Китай:

„В древността всички ръкописи се правели на плочки от бамбук или на парчета коприна. 

Тя обаче била доста скъпа, а бамбукът тежал и затова не били удобни за използване.

След откритието на Цай Лун хартията започнала да се използва навсякъде, наричали я „хартията на Маркиз Цай”.