През 1464 г. френският крал Луи 11. е излекуван от мъчителни стомашни болки. Дотогава нищо не помага на величеството за облекчаване на страданията му. Един арменец от Цариград обаче донася във френския кралски двор българско кисело мляко, или, за да сме по-точни – от Османската империя. И чудото става!
Киселото мляко се сдобива с добро име в Западна Европа. На изток – по нашите земи, то е познато поне 2000 години по-рано. Древногръцкият историк Херодот, живял през 5. век пр.н.е., пише, че киселото мляко е една от основните храни на траките, тъй като те отглеждали многобройни стада овце.
Но къде се крие лечебната сила на тази странна храна? И защо я има единствено по българските земи?
Отговорът идва чак през 1905 г. Дава го един студент от Трънско,
който благодарение на интелекта и късмета си попада в Женева, където след дълго взиране под микроскопа открива тайната на киселото мляко.
Стамен Григоров се появява на белия свят през 1878 г. в с. Студен извор като деветото от общо 12 деца на Гиго и Звезда. Учи в училището в Трън, после завършва Първа мъжка гимназия в София. Успехът му е отличен и по щастливо стечение на обстоятелствата се запознава с тогавашния френски пълномощен министър в България. С негова помощ Стамен заминава да учи биология в Института по естествени науки в Монпелие, Франция. Не след дълго птичето на късмета каца за втори път на рамото му и богат трънчанин го подпомага финансово да се запише в Медицинския факултет в Женева. Там известният бактериолог проф. Леон Масол го назначава за свой главен асистент.
Това се случва в началото на 20. век. По същото време Иля Мечников - руски биолог и физиолог, който живее в Париж и работи в института “Луи Пастьор”, се прочува с изследванията си върху стареенето на хората. Мечников публикува през 1903 г. трудовете си, в които твърди, че старостта е болест, която е възможно да се лекува.
По инициатива на института “Луи Пастьор” е проведено проучване за дълголетието в десетки страни. То показва, че
в България столетниците са най-много – четирима на 1000 души.
Учените търсят обяснението в киселото мляко – основна храна на българина, която се произвежда единствено в тук. Според Мечников вероятно киселото мляко спира или предотвратява гниенето в червата, което причинява преждевременно стареене.
Проф. Масол е заинтригуван от темата и поръчва на своя асистент да изследва загадъчния еликсир. Стамен Григоров донася от България в Женева гърне с кисело мляко и прекарва стотици часове в работа над бялата храна. През 1905 г. настъпва съдбовният миг – под микроскопа му се открива бактерията магьосник, онзи млечнокисел бацил, който "произвежда" българското кисело мляко. Мистерията е разгадана!
Малко по-късно Григоров, продължил изследванията си, различава една пръчковидна и една кълбовидна млечнокисела бактерия. Веднага публикува сведения за откритието си в престижното списание „Ревю медикал дьо ла Сюис Романд". През 1907 г. кълбовидната бактерия е кръстена Стрептококус термофилус, а пръчковидната - Бацилус булгарикус.
В чест на своя откривател Бацилус булгарикус
по-късно е наречен Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905.
Д-р Стамен Григоров докладва резултатите в института „Луи Пастьор" в Париж.
А проф. Масол лично пише на Мечников:
"Скъпи приятелю,
Моят асистент Ст. Григоров, славянин от България, ме изненада с голямата си упоритост в научноизследователската работа. Това е един рядък човек и струва ми се, че на теб, именно на теб, той би могъл да бъде много полезен. След многобройни опити в моята лаборатория той успя да открие и изолира причинителя на българското кисело мляко. При това подквасата му бе донесена направо от България. Ти работиш, вдъхновяван от стремежа да намериш средство, с което да се продължи човешкият живот. Сред твоите забележителни фагоцити помисли за българското кисело мляко и за този пръчковиден бацил, който откри Григоров и който аз лично видях под микроскопа."
Ръководството на института „Луи Пастьор" възлага на бъдещия Нобелов лауреат професор Иля Мечников да проучи докладваните данни. Ученият потвърждава резултатите на младия българин и въз основа на тях доизгражда своята теория за стареенето.
